Педагогически и психологически предизвикателства на социалната среда

В сборника са представени седем научни студии, обособени в две направления на научното познание – педагогическо и психологическо.

В научните студии с педагогическа тематика авторите се фокусират върху два актуални проблема: функциониране и влияние на формалната и неформалната възпитателна среда върху развитието на децата и подготовката и реализацията на педагогическите кадри, квалификацията и продължаващото обучение на учителите.

Научна студия „Социална интеграция и възпитание в мултикултурна образователна среда” с автор Надежда Калоянова разглежда процесите на възпитание в аспекта на социологическия подход. От тази перспектива, социалната интеграция е обоснована като нормиран, държавнорегулиран процес, който се реализира чрез институционално възпитание и е предпоставка за ефективно протичане на процесите на идентификация и социализация както на личностно, така и на обществено ниво. Теоретична основа на емпиричното изследване е актуалната възпитателна парадигма, която изисква създаване на условия за задоволяване на индивидуалните потребности на личността и нейното себеактуализиране чрез възпитанието; установяване на държавнорегулирани възпитателни стандарти, провокиращи единодействие между семейството и образователните институции; структуриране на процесите на възпитание в единна система, улесняваща поетапната социална адаптация на детето към културните ценности на собствената общност и държавата. Представени са резултати от изследване на 509 деца от 3 до 6-годишна възраст, които се възпитават в мултикултурна институционална среда. Целта е да се установи степента на социалната им интеграция като индикатор за успешността на формалните и неформалните възпитателни дейности, реализирани в детската градина. Резултатите от проведеното изследване информират за неадекватността на институционалните възпитателни модели, тъй като чрез тях приоритетно се формират умения, свързани с обществената сфера на действие на децата, а се неглижират уменията за действие в най-близката среда на развитие. Последното се отчита като тревожна тенденция, препятстваща процесите на социализация и съпътстващите ги процеси на идентификация, адаптация и интеграция.

В научна студия „Детската площадка – място за игра, бойно поле, въпрос на борба за оцеляване на деца и родители или нещо друго” с автор Мария Дишкова детската площадка и реалността на нея са разгледани като своеобразен социум, кръг от членове на обществото, който има своите неписани правила и норми за поведение и подпомага формирането и цялостното развитие на личността на детето и неговия родител. Поведението на детската площадка е представено като умение, което се придобива, учи и усъвършенства, както всяко друго житейско умение. Детската площадка е анализирана в качеството и на съвременен възпитателен фактор. Процесът на възпитание, който естествено се реализира на детската площадка, е разгледан като двупосочен – от една страна той формира поведението на децата, от друга страна е възпитателен и за родителите. Проведено е изследване, което включва представителна извадка от 1000 попълнени от родители и родственици анкетни карти, които се състоят от 17 въпроса, както и множество устни разговори, проведени с родители и близки на деца от 0 до 7-годишна възраст. Резултатите от изследването насочват към извода, че различията в гледните точки на майки и бащи относно възпитанието на децата важат и по отношение на детските площадки. Поведението на бащите се отличава с по-голяма толерантност, такт, търпение и спокойствие. Бащата възприема детската площадка като място за игра и води детето си там, за да си играе. От друга страна, майката приема детската площадка като бойно поле и нейната нагласа е да се конфронтира с оправданието, че го прави в интерес на детето. С поведението си тя стимулира у детето си модели на поведение, които се отличават с агресия и липса на търпение. В заключение е констатирана важността на проблема, доколкото от него са засегнати предимно деца от най-ранна възраст, за които детската площадка е пространство за игри на открито, а техните родители следва да са само придружители.

В научна студия „Подготовката и квалификацията на учителите – традиция и актуалност” с автор Тинка Иванова е представено изследване, което има за цел да изведе някои особености на българския модел за подготовка на учители. Изследователските методи са теоретичен и сравнителен анализ, теоретична реконструкция, проучване на служебни доклади и публикации в педагогическите списания „Училищен дневник” и „Училище преглед”, на специализирана литература в областта на училищното законодателство, есе на тема „Учителят в миналото, настоящето и бъдещето”, дискусия „Професионални роли на учителя през 2020 година”. Изследвани са общо 100 учители, избрани на случаен принцип, които притежават различен професионален опит и квалификация и преподават във всички етапи на образователната система. Изследването е показателно относно необходимостта от създаване на единна стратегия за подготовка на учителите, въвеждане на адекватна нормативна база и конкретни програми за квалификация, които да достигнат до всеки учител. В допълнение, резултатите от изследването доказват, че ефективността на нормативните документи за подготовка и квалификация на учителите би се повишила, ако при изработването им активно се включат учители, както и ако продължаващото образование се обвърже с кариерното им развитие. Констатирано е, че издигането на престижа на учителската професия не е само педагогически, но и обществен проблем, който е свързан с утвърждаване на училищната институция, борбата с бедността и установяване на разумни времеви граници за всяка промяна.

В научна студия „Влиянието на родителите за формиране личността на студента” с автор Елена Дичева са представени резултатите от изследване на влиянието на социалните субекти (семейство, връстници и общество) върху избора на жизнени цели, активността и качеството на обучение на студентите от педагогическите специалности на Факултета по обществени при Университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас. Изследвани са 128 студенти. Изследването е проведено на различни етапи от обучението им. Използвана е комплексна методика: за изследване на приоритетните цели, избрани от студентите; личностните им характеристики; оценка на степента на изразеност на различията в представите на студентите за образа на родителите им. Изследването доказва, че съществува пряка зависимост между степента на разсъгласуваност на образите на родителите в представите на студентите и степента на изразеност на идентификацията със семейството. Емпирично се потвърждава тезата, че образът на бащата и майката и техните ценностни ориентации, определят избора от студентите на субектни жизнени позиции, мотивите за ориентиране към определена професия. Значим извод е, че професията на педагога продължава да бъде важна за обществото ни. Споделянето на събраната информация, впечатления и размисли относно взаимовръзката между ориентациите на социални субекти от обкръжението на подготвящите се педагогически специалисти и избора на жизнени цели и мотивацията от тяхна страна са основа за намиране на подходящи форми за утвърждаване и развитие на човешкия личностен потенциал, издигане нивото на учебно-научната дейност и авторитета на университетската институция като социален център.

Научните студии от психологическото направление третират проблемите на повишаване качеството на образованието чрез изследване и предписване на модели за професионално благополучие на учителите, осмисляне на влиянието на Аз-образа върху самооценката на учениците и използването на психологически методи и форми в образователна среда.

В научна студия „Професионалното благополучие на педагогическите кадри като възможност за повишаване качеството на образованието” с автор Ергюл Таир професионалното благополучие се разглежда като широк конструкт, в който могат да се откроят както емоционалните реакции на индивида към работата му, така и удовлетвореността от различни нейни характеристики. Представени са резултати от изследване на афективното професионално благополучие при 460 служители и удовлетвореността от труда при близо 240 учители от цялата страна. Изведени са характеристиките, които в най-голяма степен определят аспектите в работата на учителите, които водят до неудовлетвореност и липса на мотивация. Предложени са възможности за повишаване на удовлетвореността от работата и качеството на образованието.

В студия „Измерения на Аз-образа и самооценката в начална училищна възраст” с автор Биляна Великова-Цонкова са анализирани аспектите на Aз-концепцията и самооценката на деца в средно детство. Обоснована е тезата, че функционирането в образователната среда е определящо за самооценката, тъй като в тази възраст децата прекарват значителна част от живота си в училище. Образователната среда провокира различен тип взаимоотношения, които се отразяват на нивото на самооценка. Студията разглежда в теоретичен аспект специфичните отношения между функционирането на детето в образователната среда, разбирано като очаквания, респ. постижения, и нивото на самооценка. Аз-образът е интерпретиран като личностен конструкт, чийто съществен компонент в тази възраст е академичният Аз-образ. Въз основа на теоретичните анализи, академичният Аз-образ е конституиран като конструкт със собствена стойност, който оказва съществено влияние върху междуличностните отношения в класна стая.

В студия „Приложения на психодраматичния метод в училищната система – успешни практики за работа с групова динамика в класове, обучение и преработване на специфични конфликти и трудности в ученическа среда” с автор Светозар Димитров са разгледани предизвикателствата и възможностите за включване на тренингови курсове в обучението на студенти и млади специалисти. За продължаващата квалификация на специалисти са представени приложенията на психодрамата в училищна среда, както в работата на масовия учител, така и в дейности с групи класове, приложими в дейността на педагогическия съветник. Изяснени са предимствата на психодраматичния метод за задоволяване на импулса за движение и глада за действие, особено при ученици в по-ранна пубертетна възраст; намаляване на емоционалните смущения и повишаване на вниманието и концентрацията; насърчаване на мотивацията и удоволствието от ученето; развиване на фантазията и креативността. Представени са три практически откъса от прилагането на психодраматичния метод в рамките на образователната среда, а именно разглеждането на психодрамата като помощно дидактично средство в преподаването на учебен материал; групово центрирана психодрама и социометрия в работата с училищни класове и други ученически групи, както и един случай на протагонист-центрирана работа с ученик като форма на преработване на конфликтни преживявания и търсене на различна самооценка.

--------------