Поетическият розариум на Роза

Разбира се, да пишеш за утвърдена поетеса и Почетен гражданин на Бургас (2012) е отговорно, но когато подходиш към стиховете й приятелски и доброжелателно, е лесно. Роза Боянова е автор на над десет авторски стихосбирки от 1984 г. насам, когато дебютира с “Жадна вода” (награда “Владимир Башев”, 1985), но името й ще остане и като артистичен педагог, един от поетите, които десетки години работи с талантливи деца-творци в областта на изящното художествено слово; тя е и съставител на над 20 книги с творчество на деца от цялата страна. През 2007 г. заслужено бе отличена и с наградата “Иван Пейчев” в Шумен – града, в който започва нейният творчески път през 80-те години. След 1989-а, вече в Бургас, поетесата продължи своите поетически търсения, както и работата й с децата-творци в литературно студио “Митични птици” към читалище “Л. Каравелов”; да не забравим и редакторската й работа във в. “Автограф”, всеотдайната й дейност в дружество “Български писател” – Бургас, а днес и като председател на сдружението на обединените писатели от Бургас Бургаска писателска общност.

Новата тринадесета поетическа книга на Роза Боянова “Стихове от розариума” съдържа селекция от стихове на поетесата от предишни години и книги, както и нови (редактор и съставител е Иван Брегов, неин възпитаник). Твърде прецизна и внимателна подборка – така, както учи на творчество и всеотдайност своите млади възпитаници и последователи. Много мъдра и витална поезия, заредена с драматизъм и любов.

За разлика от “Чернови за Млечен път” (2011) “Стихове от розариума” е по-рехава структурно, отделните й цикли са без заглавия, а обозначени с цифри. Но това е измамно, защото както забелязва Едвин Сугарев в Прегледа на бургаската поезия за 2011 г. по повод “Чернови...”, “нейната стилистична пъстрота е привидна, тъй като отделните цикли и стихотворенията в тях водят помежду си напрегнат диалог – и именно тази интертекстуалност показва колко усилия са хвърлени в композицията на тези – забележете! – чернови”. Разбира се между кориците на последната й книга са събрани и “чернови”, и “белови” от една поезия, която кореспондира ясно с най-добрите образци от съвременното поетическо българско слово. Стремяща се към универсалност, тази поезия е същевременно разпознаваема – много лична, автентична и провокативна откъм гледни точки е нейната поетическа тъкан; твърде модерна, тя е изпълнена с един стил, “бавно и съзнателно култивиран”, “наситен с иронии дистанции и драматично преобръщане на символи” (Ед. Сугарев) и “красиви метафорични импровизации” (Н. Инджов).

Подобни книги са и равносметки – на живота, на творчеството, на света, в който пребиваваме. И трябва да си достатъчно мъдър след натрупания опит, за да кажеш: “Привиквам с пораженията, / както с бръчките. / Една победа малка ме крепи: / природата-поезия / държи в ръцете си света / и го оформя”.

Не знам защо, но на мен ми допадат повече ето такива поетически късове: “Като молитва ме знаеш. // Аз съм една любовна притча – / с луничка накрая.” Всъщност, знам...

----------------

Роза Боянова. Стихове от розариума. Съст. и ред. Иван Брегов. Изд. “З. Стоянов”, С., 2014.

----------------

Публ. в сборника с литературна критика, интервюта, етюди “Ще чакам дъгата”.

----------------