Фантастичното като израз на съкровеното

Фантастичното като израз на съкровеното

Както вече писах някъде, основният въпрос на съвременната литература е задържането на интереса на читателя. Макар и да живеем в бурни и забързани времена, вниманието на нашия съвременник може да бъде приковано само и единствено чрез създаване на подходящото настроение, умело изграждане на скрит сюжет, правдиво отразяване на рисуваната реалност в рамките на принципа “възможна невъзможност” и зримо представяне на обстановката. В този смисъл “атмосферата на произведението” е завладяваща и предизвикваща резонанс у всяка душа. По мое скромно мнение, авторката се е справила с това.

Основна слабост на Човешкия род е страхът от смъртта и инстинктът за самосъхранение господства над разума. Човек, способен да подтиска паниката и да овладява страха си, е способен всеки ден да проявява мъжество – това е основата на героичното начало. Същевременно човекът става човек тогава, когато овладява великата тайна – осъзнал ценността на живота, е готов да жертва своя в името на убежденията и вярата си, сее семената на доброто преставайки да се страхува от собствената си смърт. Опасността от нея, преодоляването на тези чувства и отричането от физическото безсмъртие, в това е проблематиката на вечното движение на прогресивното начало – в борбата и избора между живота и смъртта. Извечното противопоставяне на Добро и зло. А когато във фабулата се вплете и любов... Това е класическия пример за увлекателен сюжет. Земна и човешка, достъпна за разбиране и приятна за четене, така бих определил фантастиката в “Земната лястовичка”. Това определение не е в тежест, защото романа съдържа всички класически елементи, умело вплетени в повествованието. Рисувания иноземен свят е обяснен научно-технически, съдържат се и двата маркера на фантастичното изкуство – “фентъзи свят”, който се развива в научно-техническа плоскост и отговаря на определението “сайънс фикшън”. Точно това е и принципът на неделяемост на жанра фантастика, който доказах в “Направление фантастика”.

Тези аспекти на великолепната и увлекателна проза, съдържаща се в “Земната лястовичка”, превръщат тази книга в жалон, маркиращ края на една Ера. Отдавна чаках, да се появи повествование от този мащаб, което бележи завръщането на българската фантастика към изконните и корени. Най-сетне може да се обяви края на магьосническо-драконски саги, изпъстрени с битки на магии и мечове. Адмирирам появата на тази книга и съм щастлив, че присъствам на раждането, по-скоро на прераждането на българската фантастична литература. Приносът й към момента е неоспорим но и е невъзможно да бъде изчислен от гледната точка на съвременниците. Въпреки това, смело заявявам, че тази книга ще пребъде и с нетърпение очаквам следващото стъпало от развитието на сюжета.

Успех!

----------------

Анна Кабанова, “Земната лястовичка”, Книга първа, 2017.

Анна Кабанова, “Земната лястовичка”, Книга втора, 2017.

----------------