Ежко

Ежко

Тръгнал Ежко към гората
по пътечката в тревата.
С бодлите си корави
бодва Ежко де що свари.

Гледам Ежко Бежко,
че си стъпва тежко, тежко.
А на бодливия кожух
се развява лист жълт сух.

Но, не щеш ли във тревата
шмугнала се там Змията.
Ежко в миг се ококори
и със лапа я събори.

Хвана я за гушка мека
и я хрусна полека-лека.
Станал Ежко така герой.
Той познава
кой е враг,
кой свой.

-----------------

Публ. в “Прибой. Литературен сборник”, поезия и проза от автори, членове на Съюза на независимите български писатели, филиал Бургас. Съставител: Георги Мавродиев, Бургас, 2018 г.

-----------------