Изгревът ще залива морето
Изгревът нежно ще залива морето,
а ти ще ме търсиш в стихове.
Ще чуваш за мене от вятъра и
той ще те води натам, където друг
ме е рисувал по памет в пясъка,
а после ревниво ме е изтрило морето.
Ще знаеш, че съм била нечий сън,
недосънуван, прелял се в песен.
Ще ти кажат, че за някого вече
била съм сълза, обагрила тихо росата.
Но няма да знаеш, че ще бързам
с вълните към залеза, за да стигна
при теб преди мрака и да бъда
за теб твоя единствена муза.