* * *
След съдбата си тичам,
в длани стиснала здраво
златни пръски от изгрев
и от заник сребро.
И се мъча да стигна
сиви жерави в полет –
в песента им да свия
най – доброто гнездо.
А Животът ми –
(вече поизкъсана дреха),
със надежда и болка
кърпен толкова дни,
неотлъчно ме следва
(както клоуна – маска)
със щастлива усмивка
и сълзи във очи.
Някой ден ще се слеем –
Той и аз, и Съдбата
и със капчици обич
ще посипем света...
Ще поспираме тихо
в поглед тъжен на птица
и в сияйни усмивки
на щастливи деца.
-----------------
Публ. в “Прибой. Литературен сборник”, поезия и проза от автори, членове на Съюза на независимите български писатели, филиал Бургас. Съставител: Георги Мавродиев, Бургас, 2018 г.
-----------------