Тома Троев: Преходът свършва, иде великото време на поетите

“Около богатата трапеза на корумпираната политическа класа се събра и една бездарна, но хитра “интелигенция”, която се храни с трохите” – казва Тома Троев”. 

Асоциация “Бургаски писатели” бе учредена в Бургас. На учредителното събрание бе приет уставът и ръководството на новата писателска общност. Поетът Тома Троев бе избран единодушно за неин председател, а негов заместник и секретар станаха съответно литературоведът Мария Атанасова и поетесата Пенка Барозова. “Кръстник на Асоциация “Бургаски писатели” е поетът Митко Генов.

Негова е идеята за името”, призна Троев. Той съобщи, че първото петъчно шоу, организирано от новата асоциация в зала “Петя Дубарова” на Морското казино, ще е на 12 май от 18 часа. “Бургаски писатели” ще доведат край морето най-добрите поети това лято. “Ще организираме и “Поезия в Поморие”, и голям поетичен спектакъл в залата на НХК”, каза председателят на новата асоциация.

Роза МАКСИМОВА

---------------

Тома Троев: Преходът свършва, иде великото време на поетите.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Бургас е градът с най-много поети и може би с най-много писателски съюзи. Четири дни след Възкресение Христово създадохте Асоциация “Бургаски писатели”. Защо? Случайно ли избрахте дните след Великден за Учредителното събрание на новата писателска общност?

– Явно няма случайни неща. Сигурно не е случайно, че Бургас отдавна е град на поети, сигурно си има причини за това. Най-малко заради залива и южното слънце... Има една особена атмосфера, особен дух. Всъщност за мен съществуват две ярко изразени поетични школи: пловдивската и бургаската. Те са много различни, ясно очертани, най-вече като поетика, като изразни средства. И двете са много силни, но стана така, че след 1989 г, през тези 27 години на “преход”, бургаската школа е в разцвет... Може би това обяснява и донякъде многото писателски съюзи. Спомням си, че в Китай, преди години, когато се смяташе, че са в духовен подем, казваха: “Нека да разцъфнат сто различни цвята!” Що се отнася до основаването на Асоциация “Бургаски писатели” на 20 април, близостта с Великден не е преднамерена и търсена, просто така се случи, така се наредиха нещата... Но от друга страна, някак си все така се нареждат нещата, защото си спомням, че преди 5 години, когато започнахме събитието “Поезия в Поморие”, през месец август, пак така се оказа, че без да е преднамерено, съвпадна с Голяма Богородица...

– Кметът Димитър Николов сподели, когато преди година и половина откри Дома на писателя, че мечтата му е да види бургаските писатели обединени, за да се върне отново духът на Христо Фотев сред нас. Осъществимо ли е това?

– Мисля, че духът на Христо Фотев си е завинаги в Бургас и това е Божа работа, ако щете, защото така е пожелал Бог, и не е необходима намесата на кметове или на писатели... Лошо е, когато се намесват бургаски “писатели” с користни подбуди и цели. През последните години Бургас се “прочу” с една порочна практика да се раздават литературни награди на слаби книги и бездарни автори, с нагласени конкурси. Това се свързваше със светлото име на Христо Фотев. Майната им, тези мошеници, маскирани като “писатели – постмодернисти”, да бяха си правили далаверите с отпуснатите пари, но защо трябваше да омърсяват по този начин паметта на Фотев?! Това наистина е отвратително.

– Литературната нива трябва да се полива, но от време на време и да се плеви. През последните двадесетина години в бургаските писателски среди избуяха бурени. Това споделихте във Фейсбук малко преди Страстната седмица. Как Асоциация “Бургаски писатели” ще чисти полето на съвременната българска литература?

– Това “чистене” на литературната нива може да стане по два начина. Ето, вижте как го прави Община Бургас по първия начин. Много е просто, както казват българите, като им “спре кранчето”. Преди месец Община Бургас спря да финансира списание “Море”, което през последните години беше завзето от соросоидите. Отгоре на всичко, двама от тях се водеха и на щат и получаваха пари. Е, с всичко това се свърши. Разбира се, за идеята да се издигне нивото на съвременната българска литература, Асоциация “Бургаски писатели” ще работи по другия начин. Той също е много прост, но има дълбок, библейски смисъл: На злото не трябва да се отвръща със зло. На злото трябва да се противопостави доброто. Да, разбира се, трябва да се посочва и отрича бездарието в поезията. Но, което е и по-важно: да се посочат и поощрят истинските, големите съвременни поети. Ще дам един пример, като посоча две имена: Калин Терзийски и Ивайло Терзийски. Първият е символ на бездарието, един човек, без никакъв талант, който е решил да става писател. Как? Ами по оня, втория начин, с пиар агенция зад гърба си, която му прави реклама, създава фалшив “имидж”, шуми за него из медиите... А всъщност истинският модерен български поет днес е Ивайло Терзийски. Той е скромен човек, като много българи е принуден да изкарва прехраната си в чужбина, живее и работи в Лондон. За него не се шуми в медиите. Но затова пък в България има хиляди почитатели на творчеството му, които се прекланят пред големия му талант. Ето това прави и ще прави занапред Асоциация бургаски писатели: ще открива, ще показва и подкрепя талантливите творци, за да се откроят те по-добре, както им се полага, в полето на съвременната българска литература.

– Твърдите, че в новото писателско дружество соросоидите нямат място. Не е тайна, че фондацията на милиардера Джордж Сорос “Отворено общество” в годините на т.нар. преход помогна на някои писатели, като финансира издаването на книгите им. Гоненето на таласъмите от миналото ще ни пречисти ли?

– Те и преди са нямали място при нас, но вие отваряте много важна тема за разговор. По време на този “преход” в литературата се случиха значими процеси. В поезията се случи горе-долу същото, което видяхме и в политиката: навлизане на случайни лица с користни цели. Говорим за пари, разбира се. Около богатата трапеза на корумпираната политическа класа на прехода се събра и една бездарна, но хитра “интелигенция”, която се храни с трохите от тази трапеза и на която от време на време политиците подхвърлят по някой кокал... Както днес говорим за “телефонни измамници”, които злоупотребяват с доверието хората, така има и “поетични измамници”, чиято върховна цел е да се доберат до нечии пари: на фондация, на Общината, на някакво издателство или направо като ви накарат да си бръкнете в джоба и да купите калпавата им книга, разбира се, преди това много добре рекламирана... Но в същото време през тези 25 трудни, тежки години за българския народ се роди и съзря творчески една друга група от истински творци, Поетите на прехода. Между тези две групи, между соросоидите, от една страна и Поетите на прехода, от друга, няма нищо общо и те трябва ясно да бъдат разграничавани! Едните са лакеи на властта. Другите са талантливата еманация на българския дух в трудни и тежки дни на изпитание. Тук бих могъл да спомена няколко от имената на най-големите днешни Поети на прехода, освен Ивайло Терзийски, за него вече говорих, но и други, като Владимир Виденов, Илко Илиев, Димитър Никифоров, Георги Дичев, Живка Иванова и разбира се, Николай Милчев...

– Спомням си как на един поетичен рецитал взривихте от смях публиката с “Не става”. Еротичните мисли витаеха в съзнанието ни до последния куплет, в който казвате “Не знам защо народът ми не става”. Тогава споделихте, че дори ваша приятелка мислила да ви изпраща Виагра. Нуждае ли се народът ни от такива хапчета, за да прозре, че няма спасение, докато не се обедини срещу мутроолигархията, заради която сме най-бедни в Европа?

– Е, ако трябва да продължим с хумора, ще кажа, че след “Не става” написах и стихотворението “Не свършва”..., където поантата е: “Но Преходът не свършва и не свършва...” А иначе и сега поезията има своя “патос”, думата има древногръцки произход и ако трябва да й вложим съвременно значение, ще кажа, че макар да носят в себе си болката, дълбоко в себе си, интуитивно или съзнателно поетът изразява и една вяра, че това, което ни се случва вече четвърт век, ще има край. Поезията не е като хляба, от който се нуждаем всеки ден. Не е и паста, която да замести хляба... Поезията днес е като онова българско знаме, което много хора имат у дома и което стои свито в някой ъгъл на стаята, в очакване на празничния ден. Така и поетът стои някъде свит, незабележим, дори ненужен. В очакване на Празника! Да, който все не идва и не идва... Кога ще свърши преходът, коя ще бъде празничната дата, когато хората ще излязат на площадите? Аз не знам. Но всички ние това чакаме и за това се готвим. Парадоксално е, че поезията на прехода чака своя край, защото нали, когато всичко свърши, от нея вече няма да има нужда? Навярно тогава ще дойдат други поети, с друга поетика и с друго светоусещане. И така и трябва да бъде, за да има развитие.

– Вие сте сред идеолозите на Движение за реална демокрация “Идея за България”, чиято мисия е да ни спаси от крайно десния, реакционен, ретрограден и деградивен неолиберален олигархичен капитализъм. Вярвате ли, че може да бъдат спрени онези злодеи, които се кланят на господарите си в Брюксел, Вашингтон и Москва, а наричат себе си държавници? Как ще им попречите да изпълнят пъкления план “Ран-Ът” за унищожение на България?

– Движение за реална демокрация “Идея за България” е гражданско обединение, основано преди повече от десет години от българи, емигранти в Германия, Франция, Финландия, а също и от страната, хора, които още тогава са разбирали, че неолибералният път на развитие, по който е тръгнала България, е погрешен. Е, сега вече това се видя от всички... Лошото е, че хората в България все още не виждат изхода, а той е много ясен и западноевропейците след Втората световна война са го открили и бавно, постепенно са изградили своите демокрации, създали са модела на социалната и правова държава. Тъкмо по този модел Финландия за 25 години е станала богата и просперираща държава, докато ние, обратно, през това време сме затъвали в блатото... Разбира се, че вярвам, ние ще се измъкнем оттам, мисля, че краят на прехода идва и всички ние в “Идея за България” работим за това. Що се отнася лично до мене, аз съм от ония, дето бият тъпана, други водят хорото... Искам да кажа, че всеки трябва да дава своя принос в едно общо дело, всеки по своя си начин, там, където е най-добър и най-силен. Аз мога с поезия. Това съм го правил на митингите и в Бургас, и в София... Така че дори и на пресконференции, организирани от Движението, съм предпочитал да чета стихове, вместо да държа дълги речи...

– Вероятно поезията може да действа като Виагра за достойнството ни като народ, но как поетите-бунтари биха спрели опростачването на нацията? Социалната революция против неолибералната система, която е една от задачите на “Идея за България” може ли да ни спаси от онези, които предизборно ни обещават чудеса, а след това вдигат само цените?

– Поетите-бунтари и въобще Поетите на прехода, за да могат да помогнат, да въодушевят хората, първо трябва да се обединят. Разбира се, в поезията и сам войнът е войн. Най-оригиналният и самобитен съвременен български поет, Николай Милчев, например, съвсем наскоро с гръм и трясък напусна казионния СБП и каза: “Аз отивам сам сред хората, да чета стиховете си, това е моята мисия...” Друг начин на въздействие е чрез социалните мрежи, тъй като писателското слово рядко прозвучава чрез медиите, въобще го няма в телевизиите. Но все пак аз съм оптимист. През оная съдбовна 1989 г. Желю Желев казваше: “Дошло е великото време на интелигенцията!” Разбира се, тогавашната интелигенция не успя, пропусна историческия си шанс да промени България към по-добро и това е много жалко. Сега трябва да се поучим от грешките и да не ги допуснем този път и ние. Ще ми се да вярвам, че сега пак идва великото време на поетите.

---------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------