С младата писателка Йоана Вълчева се срещаме за втори път. Поводът сега е премиерата на наскоро излезлия от печат втори роман – “Пегол”, която ще се проведе на 18 август в КЦ “Морско казино”. “Пегол” е история за мечтите. За това, че ако вярваш в тях и се бориш, те могат да променят света. В този роман има и солидна доза конспирация”, казва Йоана.
След първия роман – “Съвест”, тя се чувства пораснала, “по-мъдра и по-амбицирана от преди”.
Не може да се примири, “че нямаме заглавие на български автор сред световните бестселъри”, както и с това, “че все по-малко млади хора четат”.
И разбира се, не спира да мечтае – да бъде филмиран новият й роман и името й да се нареди сред тези на най-продаваните автори в света. Смело и дръзко, като самата младост.
Успех, Йоана!
Роза МАКСИМОВА
-----------------
Йоана Вълчева: Всички съвременни български автори трябва да се стремим да запалим повече хора към четенето.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)
– Разкажи ни за себе си, Йоана. Само с писане на романи ли се занимаваш, или имаш и други занимания?
– Много бих искала да се занимавам само с писане, но за съжаление за момента се налага да го съвместявам и с друга работа – проджект мениджър съм в областта на онлайн маркетинга. Много хора ми споделят колко харесват сайта ми или как фейсбук страницата ми е много добре поддържана. Е, тайната се крие в това, че се занимавам с тези неща професионално от вече две години и имам доста опит.
– Откога започна да пишеш?
– Увличах се по писането от тийнейджърските си години, но сериозно се захванах едва след завършване на средното си образование. Разбрах, че това не е лесен процес, но пък любовта към книгите беше моята мотивация да продължа и днес с гордост имам два романа зад гърба си.
– “Пегол” е вторият ти роман. Какво е “пегол”? Защо избра именно това заглавие?
– Изборът на заглавие беше логичен, тъй като “пегол” е същността на романа и целият сюжет се върти около него. Книгата ми е вдъхновена от реална история – тази на проф. Стефан Найденов, български изобретател с редица революционни пробиви, автор на 480 патента и изобретения, предложен за Нобелова награда по химия. Професорът създава зелено вещество, което превръща водата в гориво за съвременните автомобили. Това вещество той нарича “пегол”. По-подробно какво представлява откритието му, можете да научите на представянето на романа ми в Бургас на 18 август от 19.30 в Морското казино. Интересното е, че на премиерата в София се запознах с един човек, от когото научих, че патентите на Найденов са засекретени и освен държавата, единствено членове на семейството му имат достъп до тях.
– С какво “Пегол” се различава от първия ти роман “Съвест”? Първият ти роман е “история за изборите, които преобръщат живота”. А този?
– “Пегол” е история за мечтите. За това, че ако вярваш в тях и се бориш, те могат да променят света. В този роман има и солидна доза конспирация, което го различава от “Съвест”.
– Какво послание отправяш с “Пегол”? За каква читателска аудитория е предназначен романът?
– “Пегол” е подходящ за всеки, който търси в книгите напрежение и неочаквани обрати, преплетени с любовна история. Не бих искала да внушавам определено послание с този роман, целта ми е той да повдигне в главата на читателя въпроси като: защо толкова много открития и изобретения не са станали част от ежедневието ни; кой и с какъв мотив им е попречил; къде щеше да е сега човечеството, ако на гении като Стефан Найденов и Никола Тесла им беше дадена зелена светлина.
– Историите и героите в книгата са доста далечни и доста необичайни за едно младо момиче като теб – генералният секретар на САЩ; тайна френска организация; затворник; бездомник; гениален изобретател; бивш агент на КГБ. С какво те вълнуват тези образи и събития? Откъде идват идеите ти за романа?
– Винаги съм казвала, че ако писателите разказваме само истории, които лично сме преживели, или които са близки до нас, то литературата щеше да е доста скучна. Например, едва ли много от авторите на криминална проза някога са държали оръжие. Аз вярвам, че истинската магия идва от безграничното ни въображение и умението ни да “материализираме” онова, което си представяме, на страниците на книгата. Преди това да се случи, обаче, въображението ни трябва да бъде запалено. За мен “искрата” беше статия, която случайно прочетох, за проф. Стефан Найденов и неговото откритие. От там дойде и идеята ми. А след това просто се запитах през какво е трябвало да премине един такъв учен и с какви интереси му се е наложило да се сблъска. Затова и героите ми са толкова различни хора, а действието се развива на три континента. Съдбите им се преплитат заради изобретение, което има силата да промени света.
– Как смяташ да привлечеш вниманието на твоите връстници? Интересуват ли се те от нещата, които описваш?
– Смятам, че романът е насочен към всички възрастови групи, тъй като засяга важни въпроси, свързани с живота ни и бъдещето на човечеството. Онова, към което всички съвременни български автори трябва да се стремим, е да запалим повече хора към четенето.
– Изкушаваш ли се да бъде филмиран романът?
– Определено! Бих казала, че това е една от мечтите, които искам да сбъдна. Дори започнах да проучвам въпроса, но поради големия интерес към книгата и предстоящите ми премиери в страната, нямам достатъчно време да се заема по-сериозно. Все пак, ако някой с повече опит в киноиндустрията прочете това интервю, ще се радвам да се свърже с мен и да ми помогне.
– Как се промени Йоана от първия до втория роман?
– Пораснах. Когато написах “Съвест”, бях младо момиче, открило, че притежава талант и че има мисия в живота си. След това се наложи да се сблъскам с действителността и научих толкова много неща, докато се борех книгата ми да види бял свят и да достигне до читателите. С помощта на близките ми успях да изградя работеща система по издаване и разпространение на творчеството ми. Днес над 9 хиляди души ме подкрепят и следват в социалните мрежи (фейсбук и инстаграм), не спирам да получавам отзиви от читатели за романите ми. Определено се чувствам по-мъдра и по-амбицирана от преди.
– Какво не ти дава мира?
– Не бих могла да се примиря с обществото, в което живеем – иска ми се хората в България да са по-уверени в себе си, да спрат да живеят реактивно, а да си поставят цели и да действат. Също така не ми дава мира, че нямаме заглавие на български автор сред световните бестселъри. Не мога да се примиря и с това, че все по-малко млади хора четат.
– За какво мечтаеш, Йоана?
– Както казах, мечтая “Пегол” да бъде филмиран. Мечтая книгите ми да излязат на международния пазар. И, разбира се, най-голямата ми мечта е името ми да се нареди сред тези на най-продаваните автори в света.
– Какво да очакваме от теб в бъдеще?
– В близкото бъдеще съм планирала премиери и срещи с читатели из страната. За предложения и покани за партньорства и участия в литературни събития, можете да ми пишете на info@yoanavalcheva.com. А в по-далечното бъдеще очаквайте трети роман. Започнала съм да работя по сюжета, но все още е на много ранен етап и има поне година до издаването.
– Направи подарък на читателите на в. “Компас” – откъс от романа “Пегол” например.
-----------------
Откъс от романа “Пегол” ----->>>>>
-----------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
-----------------