Драстичен етюд

Драстичен етюд

Пияният разби стъклата, възседнал всеотдайно риска.
На улицата – по средата – каквото нямаше, поиска.
И после дълго дирижира невидими за нас оркестри.
Кола в сандалите му спира, но няма той да се отмести.

На някой ъгъл ще осъмне, ще се проклина в изнемога.
И в улиците, още стръмни, молитвено ще търси Бога.
Но Бог високо и далеко; от срам човекът се измъчва.
И може би за по-напреко ще мине и през друга кръчма.

---------------

Публ. в поетичната антология “Поети, влюбени в морето”, съст. Роза Боянова, Иван Сухиванов, Бургас, 2010.

---------------