Солници

Солници

Отсам брега
водите са спокойни.
Прозрачните им дрехи избеляват
в солените безветрени пространства.

Соларите по дигите минават
и слънцето старателно се вглежда
в безкрайното и тихо огледало.
Тръстиките внезапно се изправят
и в тежкия следобед вик на птица
виси между небето и земята.

Скърбя за доверчивите морета,
навлезли неусетно в равнината.
Затворени в нищожните пространства,
моретата във сол изпепеляват
и бурите им бавно се завръщат
отвъд брега на своето начало.

---------------

Публ. в поетичната антология “Поети, влюбени в морето”, съст. Роза Боянова, Иван Сухиванов, Бургас, 2010.

---------------