Момичетата в съня ми

Момичетата в съня ми

Като мадони хубави сте всички,
ти хубава, по-хубава от тях.
Говоря със заекване, на срички,
от обич, от стеснение и страх.

И нищо не успявам да ти кажа –
стопявам се, безгласен, тих и пуст.
А знаех всички думи, даже
понякога ги казвах наизуст.

Но вятър скъса тънката завеса,
изчезна всичко, вдигна тъмен прах.
Сега не знам мадоните къде са,
но знам, че ти си заедно със тях.

Сънят се свърши. Крехкото глухарче
издуха свойто облаче от пух.
Звъни звънецът. Буден съм, макар че
правя се в леглото си на глух.