Елегичен фрагмент

Елегичен фрагмент

Не ме примамва път,
не ме примамва мисъл.
Какво е тук, какво – отвъд
един ли е написал?!

И по-добре е, че мълча,
добре е че старея.
Останалото е печал
и аз единствен в нея.

Каквото и да сътворя –
несътворим е здрача.
Тъга невидима узря
и мога да поплача.

Да се посмея след това
над слабостта си гневна.
Блести в дълбоката трева
една сълза тъй древна.