Лисваш ми, защото...

Лисваш ми, защото...

Липсваш ми, защото не мога да скрия сълзите си, всеки път щом си спомня за тебе,
Ти бе моят смисъл на дните ми, лъч светлина и небе...
Липсваш ми, защото без теб да се усмихвам забравих, отвътре изтръпнах, боли ме...
Не мога и миг да издържам, ела и при тебе вземи ме...
Липсваш ми, защото от твоята липса не мога да дишам и дъх да поема,
За мене ти в смисъл в живота превърна се – моя сърдечна емблема...
Липсваш ми, защото в съня ми само твоят образ виждам и името ти единствено сричам,
В сърцето буен огън пак гори ме, защото още те обичам...
Липсваш ми, защото за мене очите ти сини, блещукащи, са двечки звезди в небосвода...
Заключена със сто катинара за други душата ми е, за тебе само отворен е входа!
Ти единствен към нея ключа в ръцете свои държиш и като маг я владееш,
Но от това недей се опитва да бързаш да се възгордееш...
Може и по цял ден в ума ми да си, но в най-дълбокото на мечтите си съм те скрила,
Само аз да имам достъп до тебе, пред никого да не съм те разкрила...
Живея в енигма, защото е тайна това, което изпитвам към тебе, любими!
И чувствата мои, като клечка кибрит са лесничко те запалими...
Предизвикваш бурни любовни пожари, стихийно бедствие мое красиво!
Макар и след теб да оставяш следи все с вкус на горчиво...
Макар и превръщайки ме във пепел, като угарка от фас на цигара,
Която бавно изпушваш на глътки, а после след тебе догарям...
Липсваш ми, не защото обичам да живея във твойта магична заблуда,
А ми липсваш, защото ти мой наркотик си и цяла по тебе съм луда...