Иглика Дионисиева за своя сборник с разкази “Кафе пауза”

Иглика Дионисиева: Човещината и мярката са нещата, които трябва да се запазят и да се развиват във всеки един от нас.
(Интервю на Вероника Павлова, публ. в “ Colours Of Life “)

Здравейте мила Иглика и благодаря, че приехте поканата ни за представянето на книгата ви – “Кафе пауза”. Бихте ли ни разказали малко повече за себе си, за да запознаем читателите с вас и вашето творчество?

Иглика: Благодаря за възможността да се представя на читателите и последователите на вашия сайт! Филолог съм по образование и през годините до сега съм била учител на малки и големи ученици, била съм и социален работник, а от 2009 г. до момента съм библиотекар.

Книгите са много важни за мен, просто вече не мога да си представя един ден от живота ми без книги. Освен професионално, свързана съм с тях и като читател, и като писател, разбира се. Автор съм на стихосбирките: “Снежност”(1995), “Време на изплащане”(2003) и “Захранване на нощта”(2017).

Печелила съм и множество литературни награди за поезия. Последната ми книга, която излезе в края на 2017 г, е сборникът с разкази “Кафе пауза”. И още съм любопитна как се възприема тя от читателите.

От колко време се занимавате с писане и защо решихте да се отдадете именно на литературното творчество?

Иглика: Не се бях замисляла по този въпрос досега. Когато бях ученичка, постоянно рисувах и си записвах разни неща. И рисуването, и писането ми се получаваха. Но постепенно спрях да предавам нещата, които ме впечатляваха, посредством графики и картини и се впуснах в писане.

Първият ми публикуван разказ беше в сп. “Родна реч”, когато бях ученичка в 9 клас, а първата ми стихосбирка “Снежност” излезе през 1995 г. Имаше и един период от около 10 години, през които почти не бях писала. Той завърши през 2014 г. – и от тогава до момента имах шанса да излязат 2 мои книги с поезия, един сборник с разкази и една книга с кратки прози на руска писателка, на която аз съм преводач.

Какво е нещото, което ви мотивира и вдъхновява да пишете?

Иглика: Потенциално всяко нещо може да ме вдъхнови – стига да го видя по особен начин или да усетя, че в него се крие някакво послание. По същия начин стои и въпросът с мотивацията. Първоначално пишех, защото исках да кажа нещо, по много различен начин от всички останали и смятах, че моето писано слово е достатъчно оригинално, за да е интересно на другите.

Самата мотивация за писане в един момент става много важна за писателя – защото без нея няма как да се “въплътят” в произведение неговите идеи и послания, колкото и уникални да са те.

Имате ли си любими писатели и кои са те, защо са ви любими?

Иглика: Разбира се, че имам любими писатели, и те са много. Един творец, за да си изгради собствен стил, а и да натрупа преди това богат запас от изразни средства, трябва да чете много и много, да познава произведенията на много писатели. Сега няма да изброявам всички, но книгите на Булгаков, Казандзакис, Маркес, Клавел – за мен са богатство.

Черпите ли бази за сравнение от тяхното творчество със вашето?

Иглика: Сравнение не бих посмяла да правя, не. Но аз се възхищавам от тях и ги препрочитам често, когато ми трябва несравнимият вкус на магическия им стил и перфектното изпълнение на произведенията им. Те са моите еталони, моите върхове, моите учители.

Наскоро имахме радостта да прочетем вашата книга с разкази – “Кафе пауза”, какво точно ви вдъхнови и провокира за нейното създаване?

Иглика: Интересен въпрос, не знам дали ще успея да ви отговоря еднозначно. Това все пак е сборник с разкази – а всеки от тях е отделна история. Книгата съдържа над 30 такива истории – и те са писани и събирани в продължение на много години.

Често пъти са ме провокирали хората, които не се вписват в утвърдените стереотипи – те или демонстрират някакво неочаквано поведение, или като типажи са ми били твърде ярки и интересни за вглеждане. Парадоксите в живота, смъртта, любовта.

И това – какво остава на полесражението, по което е минала войната, или лъжата, или личният интерес. Онова чувство, което опустошава душата – болката от липсата на най-близките, от смъртта, но и възможността да се засмееш – която възможност не трябва да си отказваме – и да се смеем и на комичните ситуации, и на самите себе си.

В днешно време е ясно, че все по-малко хора четат, особено от младежта. Според вас, какво трябва да се направи, за да се засили повече интереса на младите и хората към литературата?

Иглика: Много важен въпрос – и би било прекрасно да намерим точния и правилен отговор! Вярно е, че в последните години четящите намаляват, в това число много млади хора и ученици. Има различни причини за това, но предимно оказват влияние новите технологии и приоритетите.

Не трябва да си затваряме очите обаче и за неглижирането на културата, липсата на средства за закупуването на нови книги и подновяването на библиотечните сбирки. Според мен положението би било по-различно, ако младите хора имат достъп до интересна и актуална литература и бъдат насърчавани към откривателство на интересни автори и творби извън задължителните списъци (визирам учениците), а също и ако имат стимули за четене – било то за повишаване нивото на компетентност. Вече съществуват и различни читателски клубове, а и много групи на четящи могат да се намерят в интернет; има информация за различни инициативи, свързани с четенето.

Кой разказ от книгата ви, горещо бихте препоръчали на нашите читатели, като най-интересен и завладяващ?

Иглика: Книгата ми “Кафе пауза” предлага четива за различни читателски вкусове и настроения, затова ще си позволя да препоръчам повече от един разказ. “Червеният цвят на вълните” е за тези, които търсят нещо мистично. В “Чай и хляб с много конфитюр” читателите ще се срещнат с диаболичното. А “Прекъсни ме преди да заспиш” ще пренесе четящия в света на комичното. Разбира се, не мога да не спомена разказа “Албинос” – пикантна творба с криминален момент, която лично за мен остава “неразрешен случай”. Ще се радвам да получа по-категорични читателски мнения за нея!

Какво бихте искала да остане в сърцата и умовете на хората, след като прочетат вашите разкази? Какво е вашето послание, което искате да оставите към читателите?

Иглика: Моите разкази, събрани в сборника “Кафе пауза”, са много различни по тон.

Но независимо дали съм направила някой герой да изглежда глупаво или смешно, дали съм му вменила някаква загуба или смърт, за да илюстрирам някои нечистоплътни човешки желания и интереси – надявам се, когато читателят премине през всички тях, да си е останал човек – разумен, но и смеещ се, чувстващ и човечен.

Човещината и мярката – може би – са нещата, които според мен трябва да се запазят и да се развиват във всеки един от нас.

--------------
Интервюто е публикувано в “Colours Of Life”.
---------------