Късен съботен следобед с аромат на ванилия и горещ шоколад...

В Есента винаги има нещо приказно... И топло... Магично... Магнетично... В жълтите листа, изпопадали навън, разстлани по улиците като шарено килимче под краката ти...

В това да се оглеждаш и да събираш кестени, защото всяко кестенче носело Късмет...

В късния съботен следобед с аромат на ванилия и горещ шоколад, разнасящ се от кухнята... И вкус на прясно изпечени мъфини...

Когато можеш да се увиеш в мекото одеало и да си направиш филмов маратон с любимите ти комедии... Или да се насладиш на тишината, наблюдавайки капките дъжд, стичащи се по прозореца, докато стоиш в тъмното с изгасени светлини... Или да усилиш музиката в слушалките, докато се разхождаш навън, шляпайки из локвите... И да си тананикаш или припяваш, без да усещаш и без да ти пука какво ще си помислят другите за теб... Да се почувстваш като герой от филма “Singing in the Rain”...

Да се разхождаш без път и без посока по запустелите улички... Просто защото обичаш Дъжда... Или в някой топъл есенен ден да се усмихнеш на непознат в парка, просто ей така – защото Усмивките са заразни и ще получиш в замяна по една безплатна... Защото Есента не се нуждае от описание, тя е Усещане... За мирис, за спомени, за топлина и за уют...

За това да дочетеш любимата си книга, която си започнал и така и не си довършил... Да се отдадеш на миг от забрава разлиствайки прашните страници... Да забавиш мислено стрелките на часовника и да живееш в Момента... Да помечтаеш за бъдещето или да се впуснеш в спомените на миналото... Да поседиш на балкона, оставяйки хладния есенен вятър да развява косите ти, докато ти отпиваш глътка от ароматното кафе... И просто да се насладиш на момента...

Защото Есента не е просто един сезон или начална дата в календара, тя е Безвремие... Като овехтял лист от някоя бележка, който намираш, но те е жал да го изхвърлиш, защото ти навява много спомени... От някой любовен стих, надраскан набързо, рецепта за любимия пай или пък телефонния номер на онзи симпатяга, на който така и не събра смелост да се обадиш...

Защото Есента може да се опише и само в един късен съботен следобед с аромат на ванилия и горещ шоколад...

И това е напълно достатъчно...