Перлен дъжд
Перлен дъжд,
сълзи неспирни в мен надигаш
и с жажда за мъст
обливаш тъгата и не спираш.
До къде моят взор
за теб ще се лута?
Застинал сред вечен раздор,
да търси все пролука.
Как с вечен страх
надеждата да живее в мен?
И станало вече на прах,
сърцето стене с вик разгромен.
Как за миг
небето да се усмихне,
и с какъв ловък трик
морето ще утихне?
Перлен дъжд,
питам теб сега –
Как с този тежък кръст
сълзите си да спра?