Ти ли си

Ти ли си

Ти ли си този,
който усмивката ще върне?
Ти ли си този,
който болката ще превърне
в пепел и прах
и ще върне живота ми без страх?

Кой си ти?
Страх ме е да питам.
Защо точно твоите очи
карат мен отново да залитам
от чувство на чувство,
с парещ стон,
с викове глухи,
пред лика ти с поклон?

В пустиня безлюдна
попаднал си ти,
но оазис откриеш ли,
в него мигом се потопи!

Потопи се и ще откриеш
свят, изпълнен с мечти,
с мисли, страстно крити
до сега от чуждите очи.

И щом ги видиш,
запитай се ти –
Готов ли си над тях да бдиш?
Слънцето им пак да възкресиш?

Трудности ще има!
Нека гледаме без заблуда.
но в мен ти вяра имай,
всеки ден душата си разкривай.

Пред мен истински и равен застани,
искай, давай, обещавай,
но и глава на рамото ми ти склони
за да усетиш сила, страст и мъничко болка дори!

мъничко болка
от сърцето растящо,
искащо да се превърне
за твоето в люлка.

Люлка в която
ти нежно да се отпуснеш
и с тежък дъх,
мъката да напуснеш

Дай ми всичко!
Приканвам те сега с очи
и в замяна аз ще сбъдна
всички твои най-красиви мечти,
а тогава ще се открие пред твоите очи
не пустиня празна, пуста,
а рай същински в свят злокобен.

Рай създаден
за теб страннико потаен,
изкован от моята мъка с моя стон,
за душата твоя да е единствен дом.

Ти ли си този,
който усмивката ще върне?
Да! – пламенно и красиво ми кажи
и в прегръдките твои,
силно мен притисни!