Ивайло Костов и неговата стихосбирка “Целувките ще бъдат две”

Ивайло Костов: Светът е един! Всички ние участваме в творенето му! И всички ще се преродим отново тук. Затова нека направим този свят по-добър!
(Интервю на Вероника Павлова, публ. в “ Colours Of Life “)

– Здравейте и благодаря, че приехте поканата ни за представянето на вашата стихосбирка в сайта ни – “Целувките ще бъдат две”. Бихте ли ни разказали малко повече за себе си, за да запознаем читателите си с вас и вашето творчество?

– Здравейте! Какво да кажа за себе си? Определям се като успяващ човек. Сякаш съм закрилян от съдбата. Силно вярвам, че на хубавите хора се случват хубави работи. Имам прекрасно семейство, част от което са двете ми деца Бисера и Емил, които обожавам. Учил съм логопедия, актьорско майсторство и журналистика. Обичам истината и вярвам, че човека е необикновен и най-голямата му сила е любовта. Имам четири издадени книги.

– От колко време се занимавате с поезия и защо решихте да се отдадете именно на литературното творчество?

– Пиша от 18-годишен. Има някаква магия в думите, но най-голямата магия е това, което се случва в тишината след тях. Пиша, когато нещо, което обичам ми липсва и се стремя да запълня пространството около мен с подобен смисъл, красота и емоция. Писането, както и четенето е самотно занимание, но се надявам с написаното от мен да направя светът на другите по-красив.

Трите ми последни книги са написани след раждането на децата ми! Това ме провокира да пиша. Искам децата ми да усетят огромната любов с която са създадени, че самите те са любов, да ме почувстват по-близък, а защо не и някой ден да видят своите собствени чувства в написаното от мен. Да чувстват, че не са сами.

– Според вас, какво трябва да се направи, за да се засили повече интереса на младите и хората към литературата в днешното съвремие?

– Ами мога да кажа за това, да започнат да четат повече поезия. Това, което трябва да направят е да се влюбят истински. Тогава ще усетят силата на поезията.

– Наскоро имахме радостта да прочетем вашата стихосбирка – “Целувките ще бъдат две”, какво точно ви вдъхнови за нейното създаване?

– Както вече казах, основното ми вдъхновение са децата и любимата ми, както и всички, които носят любовта в сърцата си! Мога да кажа, че изведнъж заобичах и няколко непознати! Снаха ми и зет ми. Те, както и неродените ми внуци ще направят децата ми истински щастливи а с това и мен и майка им! Дядо Ивайло, колко хубаво звучи...

– Какво бихте искали да остане като послание в сърцата и умовете на хората, след като прочетат вашата стихосбирка?

– Че в истинската любов целувките са винаги две! Защото и двамата влюбени целуват, споделят своята целувка с другия! Целувките ще бъдат две, защото голямата любов ще дойде някой ден! Със сигурност...

– В стиховете си оставяте усещането, че сте романтик по душа, това така ли е?

– Да, мисля, че се и подразбира.

– Само за любов ли пишете и бихте ли творили и за не чак толкова красиви или драматични неща в живота?

– Вярвам, че любовта е първото чувство от сътворението. С нея е започнало всичко. Пиша за живота изобщо, неотменна част от който е любовта. Имам и няколко философски стихове. Както казах вече, стиховете ми са опит да запълня самотата си с нещо красиво и истинско! Дано успявам да го направя и за читателите си!

– С какво друго се занимавате и имате ли и други страсти освен писането в свободното ви време?

– Свободното си време се стремя да уплътня с любимата и децата си! За мен любовта е свобода! Аз нямам друго време, освен свободно... Е, понякога губя физическата си свобода, но духовната, никога! Обичам да научавам нови работи! Уча, чета, слушам музика, рисувам понякога, готвя, пера, такива работи!

– Какви тенденции според вас наблюдаваме в българската литература днес като жанрове и стил на писане? Какво е модерно и търсено така да се каже?

– Модерно не винаги означава качествено! Мисля, че винаги откровеността, истинността на чувствата (дори във фантастиката), музиката на езика ще са винаги търсени, каквато и да е модата! Не съм литературен критик и не претендирам, че притежавам необходимото познание за да определя тенденциите в родната литература днес, особено да я диференцирам с чуждата такава! Но смятам, че съществува сериозен културен дефицит и съответният стремеж той да бъде запълнен! Не само в литературата разбира се...

– Имате ли си любимо стихотворение от вашата стихосбирка, което бихте препоръчали на нашите читатели?

– Всички са ми любими, но смятам, че стихотворението от което е и заглавието на книгата е подходящо! Само да отбележа, че вярвам в прераждането и вечната любов на душите!

Вълшебен трепет се стаи
отново тук ще дойдеш ти,
ще взема цялата си вяра,
живота цветен ще блести!

В дъга от чувства ще изгрее
след малко моето лице,
за теб душата ми ще пее
отвътре с цялото сърце!

Във тези мигове вълшебни,
ще духат нежни ветрове,
вълни ще галят бреговете,
ще свети цялото небе!

Сърцето свое ще положа
отново в твоите ръце,
в очите ти за миг ще се изгубя,
целувките ще бъдат две!

– Според вас какво трябва да отразява поезията – вътрешния свят на своя автор или външния свят, в който той живее?

– Светът е един! Всички ние участваме в творенето му! И всички ще се преродим отново тук. Затова нека направим този свят по-добър!

– Имате ли си любими български поети, на които искрено се възхищавате и кои са те?

– Яворов! Две хубави очи, музика, лъчи! Мисля, че е страхотно... Само по себе си, смятам, че това е най-красивото му стихотворение.

– Правите ли опити за сравнение и търсене на вдъхновение за вашето творчество с тяхното?

– Разбира се, че се вдъхновявам! Красотата на човешките чувства винаги ме е впечатлявала! Всички сме хора на тоя свят! Вярвам, че много от читателите ми също биха ме вдъхновили, ако разбира се напишат нещо някой ден...

– Кои са думите, текстовете или книгите, които сте прочели и по някакъв начин са ви докоснали и променили?

– Не бих казал, че са ме променили! По скоро са ми дали надежда, опора и вяра, че светът е населен с истински прекрасни същества! “Най-хубавото е невидимо за очите! Истински се вижда само със сърцето”, както е казал Малкия Принц и “Колкото повече, толкова повече” както казва мечо Пух.

– Какъв съвет бихте дали на младите автори, които тепърва навлизат като литературни творци и все още се колебаят в уменията си или в това да издадат книга, има ли някаква “универсална рецепта” на това, как да се превърнеш в успешен автор?

– Може би трябва да си зададем въпроса – Какво значи успешен автор? Мисля, че има успешни автори, дори и с един читател! Хубаво е всеки да прави и пише неща, с които да се чувства удовлетворен, и да не се интересува от слава и пари – нека да намери онази магия, с която да омагьосва себе си и останалите! Да бъде истински и да вярва в собствената си красота! Защото човека е най-красивото създание във вселената! Две хубави очи, музика, лъчи!

– Според вас има ли перспектива писането на поезия у нас?

– Разбира се! Докато любовта съществува, ще има и поети!

– Бихме ли могли да очакваме нови неща от вашето творчество и ако да, ще загатнете ли на нашите читатели малко за тях?

– Разбира се! Живея заедно с децата си и преживявам техните вълнения! Това ме вдъхновява да пиша напоследък. Пиша за красотата на живота, за хармонията и природата, за свободата и изборите, които правим. Не зная дали ще издам скоро нова книга, но читателите, които се интересуват, могат да прочетат нещата ми на Официалната ми страница във фейсбук! Никога не съм бил комерсиален и там е цялото ми творчество! Който желае книгите ми на хартия, може да ги закупи! Останалите четат безплатно.

– Като за финал и приятна изненада за читателите, бихте ли описали в стих, някакво пожелание или послание към тях?

– Ще ви предложа последният си стих. Мисля, че за всеки има предопределена любов, само трябва да дораснем до нея, да я открием и да я пазим в сърцето си! Мисля също така, че ада и рая са тук на земята, че човек прави и грешки, но сърцето е способно да намери верният път!

Ще бъда тук и ще те чакам,
дори и в АДА да гориш!
Съчувствам ти и с тебе страдам,
ще дойде ден да ми простиш!

Любима моя, твой ще си остана,
протягам нежно свойта длан,
посока аз ще бъда и награда,
и утрешният ден засмян.

--------------
Интервюто е публикувано в “Colours Of Life”.
---------------