Разстоя(ни)я
Беше слънчево и топло –
онзи ден,
пусто и безцветно
бе сърцето. Нехайно –
оглеждаше се във влюбените
покрай мен.
Днес капки дъжд танцуват
по перваза. Сливат се в нежния воал –
феерия, цветя, парченца от сърца,
на любовта пиедестал...
Ще текнат ли сълзи,
че утре няма да те видя вече,
че ще си тръгнеш,
или защото може да боли!?
Шегуваш се! Не искам и не могат, и
никога не биха те могли...
Нали си тук,
сега! В прегръдките ти
останалият свят е в мъгла.
А те...говорят за трагедия
на любовта. Трагичното за нея е далечно –
от днес до утре, от мене до света!
Дори не подозират
как жестоко те грешат.
Не е любов, когато те унася тишината –
в последните акорди
на нощта...