Гонитба

Гонитба

В природата дивна така е,
там няма помисли, а само сила.
И в едно с водата, светлината някак си е сътворила
едни да стъпват по земята, а други да летят с крилата.

Хищници и плячка,
мушици всякакви, дърветата, цветята,
едни готови са да хапят,
а други само слънцето изчакват.

През пролетта всички бързат – нямат много време,
страстните желания в пищни танци те превръщат.
зверовете с мощни гласове гората стряскат,
и в бясна надпревара птичите пера проблясват.

Свидетел бях на истинска гонитба,
във въздуха пред мен, с крясък яростен и изтощен,
косът – тази черна, малка птица, в слабостта си гневна,
подгонила бе ястреба, а той лети като стрела, наперен.

За секунди кратки гонитбата приключи,
косът внезапно посоката загуби и преграда насрещна улучи,
а гордият хищник кацна наблизо, със зоркият поглед огледа се
и пак нагоре, с насмешка доволен политна.