За кого да пиша?

За кого да пиша?

За кого да пиша, за душата?
За света, преминаващ покрай мен
или за времето отминало, когато
дните бяха ярки и желанията вечни?

Няма нищо в душата вече,
раздадох я с дните безметежно
на всеки срещнат, дръзнал да си вземе
откъсвах от събраното с тебе.

Написаното бавно избледнява.
С мастилото отново искам да зашаря
и цветен образ върху листа да създавам,
но няма смисъл, а и думите ги няма вече.