Не се сърди
Не се сърди на вятъра,
че донася бурите и облаците тъмни,
че с него песента на птиците отлита,
че от поривите силни скалите се рушат.
Не се сърди на времето,
че оставило е следите си дълбоки,
че родени като частица малка от света,
ще изминем, всеки своя път и своите тревоги.
Не се сърди на слънцето,
когато заблести в очите ти,
когато заслепи душите,
и прикани единствено желанията да шептят.
Не се сърди на другите,
че обидни думи хвърлили са върху теб,
че зад усмивките, укрили са лъжата,
и сдобили са от твойта сила повече късмет.
Не се сърди на себе си,
че раздал си вярата на другите,
че не си успял върховете да достигнеш,
и че слабостта настанила се е в дните ти отдавна.
Не се сърди,
когато тъмен облак те настигне,
когато залезът закрие светлината,
когато сънищата бягат заедно с теб.
Не се сърди на нищо,
дори на сърцето излъгано недей,
не го кори за грешките, за заблудите недей,
за да не го загубиш вечно и да не намериш никакъв покой.