На Родопа
Искам са се сгуша в теб и да заспя,
а повеят да ми донесе горските цветя,
и в прегръдката на разноцветни есенни листа
в танц с феите надалече да се понеса.
От нощта дълбока искам да отпия,
от разлюлени клони звучна песен тихо да шепти,
и с видения за магически създания
през планинските ти доби Орфеевата песен да звучи.
От извора дълбок водица ще налея,
над върхари стройни в съня си ще прелитам,
искам да се будя от чамовете ти звънливи,
и все към теб да гледам – безкрайна ти, Родопа планина.