Далече съм от теб

Далече съм от теб

Далече съм от теб, Рила планина,
а от ручея ти искам жаждата да утоля,
да мога с кристалната вода очите си да мия
и от свежестта на Рилската река сърцето да наситя.

По каменните ти усои искам да се скитам,
да пазя да не стъпвам върху цъфнали тинтяви,
под сенките на мурите птиците да слушам,
и да чувам как бушуват ветровете отмаляли.

Към високото ти ще се изкачвам,
ще достигна Мусаленските усои,
от езерата бистри хладината ще ме радва
и ще чувам как Харамията говори.

Ти свещена Рила планина,
не мога дори и с любовта да те заменя,
издигай вечно ти изгубената ми душа
и бъди в мечтите ми докрая.