Любовна носталгия

Любовна носталгия

За любов говоря ден и нощ,
за любов копнея всеки миг,
но как се случи късмета лош
да ме споходи в този ден велик.

Ден, в който Слънцето
по-ярко беше
и времето забави своя ход,
и цялата Земя сияеше,
и всичко в нея шепнеше: любов, любов...

Но ето от небето изведнъж
плисна едър, леден дъжд
и прогони той лъчите слънчеви
от синьото небе,
и загуби своето сияние
звездното лице.

И отлитна този ден вълшебен,
отиде си с него и шепотът любовен,
остана само въздух вледенен
и един далечен носталгичен спомен.