Бургас и морето – гнездо на идеи, вдъхновения, таланти и добри сърца. Но се оказва, че Бургас е и трамплин, стартова площадка за мечти. И притегателното място, което винаги те очаква, приласкава и прегръща. Онова уютно кътче в душата, което я топли винаги.
Такъв е Бургас за Пролетина Палова – мястото, което й дава криле да твори и мечтае, мястото, където – категорично – тя Е. Четяща, пишеща, преодоляваща препятствия, вдъхновяваща и другите за полети.
Роза МАКСИМОВА
---------------
Пролетина Палова: Мечтая за всичко и за нищо, за целия свят и за много книги.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)
– Разкажи ни за себе си, Пролетина. Учиш в езикова гимназия, пишеш стихове и разкази, но с това не се изчерпват твоите занимания и интереси. Разкажи ни за доброволческата си работа – в какво се изразява тя, на какво те учи?
– Доброволец съм в сайта FipaNews. Взимам интервюта, пиша и превеждам статии – това много ми помогна с изучаването на английски и немски. От миналата година съществува неправителствената организация Burgas Free Tour, чрез която се запознах с много чужденци и развих социални компетенции.
– Пишеш прекрасни стихове. Как откри поезията (и въобще литературата)?
– Клише, но е вярно – литературата откри мен. От малка чета много, защото родителите ми винаги са ми давали такъв пример и още на ранна възраст категорично заявих, че аз съм писател – не “ще бъда”, а “съм”.
– Битува убеждението, че младите хора сега не четат. Според мен те не само че четат, но и пишат. И то доста оригинални и смислени неща. Твоите наблюдения какви са?
– И аз вярвах, че младите не четат, но това се оказа заблуда, а благодарение на Весела Славева, организаторката на “Прочети ми”, разбрах, че младите не само четат, но и пишат.
– Как би накарала твои връстници да прочетат твои творби например. Как би ги убедила, че четенето не е страшно?
– Да накарам мои връстници да четат творбите ми е нещо, което не бих си позволила и точно заради това “каране” една значителна част от днешната младеж приема четенето като неприятно и наложено. Единственото действие, което бих предприела, е да ги закарам в книжарница или библиотека, а от там всеки трябва да намери своя път към жанр и определена книга.
– Разкажи ни за инициативата “Прочети Ми”, в която участваш.
– Не мога да намеря достатъчно думи, за да опиша инициативата “Прочети Ми”. За мен е обвързана с положителни чувства, натрупване на опит и преодоляване на предизвикателства. Усещането да си горе на сцената, светлината да те заслепява и толкова много погледи да са втренчени в теб е несравнимо.
– Завършваш Немска езикова гимназия. А след това накъде?
– Последната година от гимназията се разколебах и в момента не съм много сигурна накъде ще тръгна. Единственото сигурно е, че ще продължа да пиша.
– Какво очакваш от бъдещето?
– Много писане. Нека останалото да е изненада!
– Кои са любимите ти поети/писатели? Коя книга е на нощното ти шкафче в момента?
– Това е много труден въпрос... Част от любимите ми писатели са Георги Господинов, Стивън Кинг, Дона Тарт, а в момента чета “Железният светилник” на Димитър Талев (изключително интересна е, препоръчвам на всеки дванадесетокласник да я прочете цялата – струва си !).
– Какво е Бургас за теб? Готова ли си да го напуснеш или ще се върнеш пак?
– Бургас е началната точка на моя път и бих била късметлийка, ако се окаже и крайната.
– За какво мечтаеш, Пролетина?
– Мечтая за всичко и за нищо, за целия свят и за много книги.
– Направи подарък на читателите на в. “Компас” – разказ или стихове например.
– С удоволствие! “Обедно меню” ----->>>>>
---------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------