Краят на богомолката

– Не се смей, седмица труд отиде на вятъра. Изслуша ме много внимателно, после ме погледна с онея тъмни очища и допря длани пред лицето си, помоли се преди да ме насече... И като зачатка, отровни откоси ти казвам, надроби ми доклада... – слабичкият очилатко потръпна, не можа да се доизкаже. Събеседникът му отново се засмя.

– Ще й свикнеш. На теб поне ти е говорила, мен ме разкара само със свиване на вежди.

– Няма какво да й свиквам, ще ме уволни.

– Няма, тя казва на момента, както стана с колежката, която ти “освободи” място. Изпълзя жълтозелена от кабинета и като се посъвзе, описа в подробности баталната сцена. Шефката я накълцала за минута и я пратила да си събира нещата. Богомолката не прощава.

* * *

Очилаткото се усмихна.

– Богомолка казваш?

– Не я ли виждаш – триъгълно лице, извънземни очи, дълги крайници и нулев сексапил. Прочута е с молитвения ритуал, преди да погълне жертвата... Не й навлизай излишно в пространството, не се прави на умник. Който посегне на богомолка го чака нещастие – факт.

– Не си го и помислям. Пък и жена е...

– Да бе, откъснала главата на съпруга си и го изяла след чифтосването. Никой не е виждал легендарния дипломат, осмелил се да създаде потомство с тази нечовешка особа – със страхопочитание произнесе другият. – Хайде, стига сме се занасяли, ще ти помогна да оправиш доклада...

Неда изчака стъпките на мъжете да се отдалечат и тогава излезе от дамската тоалетна. Прозвището Богомолка й харесваше. Подочуваше разни истории за себе си, шушукаха нелепости. Години се бори, за да наложи фирмата си на пазара и не се вълнуваше от хорските брътвежи, важно бе бизнесът да е на ниво.

Тази вечер празнуваха поредната отлична сделка, но Неда не остана на купона. Освободи шофьора, реши да се прибере пеш. Вървеше към дома, без да усеща летните нотки във въздуха, не вдигна очи към наедрелите звезди. Натрапчивият мирис на липи неволно върна детски спомен – нощта, в която съобщиха за смъртта на родителите й. Загинаха в автомобилна катастрофа на път от един европейски град към друг – бяха известни музиканти. Не ги запомни, не ги познаваше. Не плака. Когато поотрасна започна да имитира човешки емоции, за да не се различава от околните, но в нея цареше пустота.

Израсна при сестрата на майка си. Аристократичната стара мома шлифова обноските, осигури й необходимото образование и връзки. Омъжи я за известен дипломат и угасна, изпълнила мисията си.

Дипломатът нямаше претенции. Сделката бе сключена, правилата установени. След планираното раждане на дъщеря им Тиара, интимният живот приключи. Достолепният блондин почти не се прибираше у дома, зает с работата си в различни точки на света. Неда хладно констатира, че той се страхува и бяга от нея. Тиара расна, обградена от професионалните грижи на бавачки, частни учители, медицински сестри. Само плащанията напомняха за съществуването на детето.

Проклетията си Неда бе превърнала във власт и... скука. Подло е – дори в магазина не може да спретне приличен скандал, всички й угаждаха – мазни, кухи, раболепни...

Усети остро присвиване в гърдите. Пое въздух. Болката утихна.

Прибра се в просторния апартамент и неочаквано се запъти към стаята на дъщеря си. Нощната лампа светеше. Приседна до леглото и се загледа в четиринайсетгодишното момиче. Прилича на баща си – бяла, светлокоса, възпълничка. Детето се усмихна в съня си и промърмори нещо. Под възглавницата се подаваше ъгълче на тетрадка. Неда внимателно я измъкна. Дневник. Отвори: “Камен каза, че очите ми са красиви! Камен!!! Ще заспя като най-щастливото момиче на света! Ще го сънувам! Но не мога да кажа на мама...” Неда прочете още няколко пъти изреченията.

Болката в гърдите отново се появи. Понечи да стане и падна. Дъщеря й се събуди. Видя сгърчената фигура на майка си до леглото. Големите й светли очи станаха бездънни от ужас. Протегна ръка. Неда я отблъсна и изсъска:

– Как се осмеляваш да си щаст...

И загуби съзнание.

* * *

Хирургът Н. влезе в кабинета си. Сърдечната операция беше сложна, но не умората го накара да седне замислено до прозореца. Преди да заспи, жената промълви: “Не убивайте богомолката”. Разтвори длан и загледа с почуда парченцето, което извадиха от сърцето на пациентката. Не можеше да бъде сигурен и да даде обяснение, но му приличаше на миниатюрно късче от огледало.

В болничната стая Неда се удивляваше на непозната топлина, която се движеше в тялото й. Долови шума на дъжда, вдиша предпазливо аромата на липите. Усмихна се. И заплака.