В палмовата сянка

* * *

Чистите дюни, собственият им вятър –
в палмовата сянка долових с крайчеца на окото си
пясъчен екстаз.

* * *

Жълт мрак

Зимата се разхождаше
в отворен кръг. 

* * *

Жирафи от сняг

Нежни, пъстробели –
такива бяха усещанията ми
сред сумрачните зимни дървеса,
като си спомнях, че съществуването ни свързва като мост.

* * *

Човек от Йемен

В джамията на бурната вода
светли, светещи очи и мокра кожа.
Слънцето е огън.

* * *

Конете са луди!
Лудостта е снежна,
лудостта е красива.
Тя няма нужда от нищо.

* * *

Знаеш ли колко ми харесваш?
Като да имам в себе си корен
от светлина.

* * *

Душата ми се обърна към мен:
Виждаш ли ветрилата на палмата?
Това е трансценденция в наличното.

* * *

Палмата поставя своите ветрила от съвършенство
във въздуха като шепи,
от които излита към небето не молитва,
а отговор на молитва.

* * *

Погледни красотата си,
нека бъда огледалото й.
Вятър шумеше в две очи
като в смърчови корони.

* * *

Индийският океан бе пристигнал.
Коя бях аз, да не бъда сигурна
като естеството?