Позор ли е това или пък – слава?

Позор ли е това или пък – слава?

Красив ли си – не ставай смешен
попитай огледалото си утре
запазва ли лика ти днешен
дори за миг?
Но ето – вик
във ранна утрин
ехти навън и всички подлудява:
– Позор ли е или пък – слава,
че младостта тъй бързо отминава?

Не знам. И – нищо ненаучил,
обиколил света ще легна като пън
във своя непрогледен сън.
Навън дървото ще расте наново,
а аз – напет и радостен веднъж,
дете, момче, порастнал мъж
ще се свлека и паднал по очи
над мен Шопен ще прозвучи –
наивна, траурна, вековна плява.
– Позор ли е или пък – слава,
че младостта тъй бързо отминава?

Не знам. Все нещичко запазих
ще каже мъдрият. Мълчи!
Умът не бие на очи,
той крие се и в тъмни доби
излиза да се поразходи.
Глупакът бие барабан.
Нахален, нагъл и пиян
показва силата си – вездесъща
на свят, който тактично се обръща,
за да забрави и простѝ.
Кажи ми, че това си ти
и ще прекъсна този монолог,
въздъхнал тихо ще изляза:
– Позор ли е или пък – слава,
че младостта ми бързо отминава?...