За Митко Джунгуров и неговите обикновени хора

Митко Джунгуров е от Бургас. Работи като преподавател по български език и литература. Пише предимно разкази, публикува в периодичния печат: в. “Литературен вестник”, списание и алманах “Море” и др. През 2018 година издава първия си сборник разкази – “Дънди на борда”.

Разказите на Митко Джунгуров са силни, защото са реални, по действителни случки, но както сам той казва: “Само документалното никога не е достатъчно да постигне завладяващата художествена идея. Само добрата измислица решава истински посланието на написаното. Тя осъвременява житейския опит и прави историята надвремева и извънвремева”. Разкази за обикновени хора, но карат читателя да се замисли, да преосмисли себе си и света си, да намери сили да се промени, ако трябва.

Роза МАКСИМОВА

---------------

Митко Джунгуров: Само добрата измислица решава истински посланието на написаното.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Защо решихте да издадете книга, господин Джунгуров?

– След публикации в алманах “Море”, няколко сборника и във в-к “Литературен вестник” реших, че нивото ми на разказване е достатъчно добро за книга. Освен това държах да премине книгата ми през авторитетното жури на Община Бургас, а евентуалното одобряване е достатъчен критерий за издаването. – Вие сте учител. Как ви помага професията в писането на разкази – със сюжети може би? – Аз съм учител по български език и литература. Дългогодишната работа с класически текстове изигра важна роля за вглеждането в привидно баналните житейски истории и откриването на “златната жила” в тях. Училището наистина провокира със сюжети, но е трудно един действащ учител да излезе от “кожата си”, за да напише достатъчно интригуващ разказ за себе си. В родната литература българският учител е в незавидна персонажност, пресилено клиширана, дори окарикатурявана, но никога правдиво изобразявана. Имам един-единствен такъв разказ – “Съботен сценарий” – там учителят не е в училище.

– Четейки разказите ви, имам чувството, че всички са по действителни случаи. Така ли е, или има и доза измислица?

– Убедих се, когато се впуснах в предизвикателството на писането, че когато има известен автобиографизъм, разказът става по-правдив и убедителен. Но само документалното никога не е достатъчно да постигне завладяващата художествена идея. Само добрата измислица решава истински посланието на написаното. Тя осъвременява житейския опит и прави историята надвремева и извънвремева. В този порядък понякога само един неволно дочут житейски пример може да доразвие цяла правдоподобна история. Такъв пример е разказът “Бодигард” или разказът “Криминално проявен”, който написах само заради вестникарския израз.

– За какво си струва да се пише, г-н Джунгуров? От всяка случка ли става разказ?

– Не за всичко си струва да се пише. Не е вярно, че днес се пише за всичко. Когато някой сподели, че е харесал написаното, отзвукът означава, че читателят е намерил себе си, припознал е своя свят в художествения. Трябва да се намери онзи ракурс на случилото се, за който си заслужава авторът да сподели своята житейска гледна точка. – Кой е идеалният герой според вас? Имате ли си любим герой от вашите произведения? – Героите в книгата ми са от малки деца до възрастни хора. Слава богу, не преповтарям баналния днешен литературен герой – смачкан, онеправдан, ожесточен, перманентно страдащ. Героите ми са в ситуация на изгубена хармония. Светът, в който живеят, продължава да преживява кризата на обезсилената хуманност, но героите трябва да се спасят. Дали с чужда помощ, или със собствени усилия, те търсят изхода и преподреждат наново своя си живот.

– Вашите разкази не са много къси, някои са почти новели. Има ли история, която би прераснала в по-голяма форма – повест, роман например, или вие предпочитате разказа? Защо?

– Днес наистина са модерни свръхкъсите разкази. Сред тези автори са Давид Албахари, Деян Енев, Георги Господинов. Аз обаче предпочитам разширеното повествование. Не крия, че съм повлиян от автор, който ме окуражи в писането и по-късно стана редактор на книгата ми. Това е Любов Кронева. Някои нейни разкази са по-дълги от петдесет страници. При мен те са не повече от десетина. Изкушавам се в бъдеще да опитам и друга повествователна форма, но засега е твърде рано.

– Имате ли си любим разказ – такъв, с който се гордеете особено много? Или някой, който се е получил доста трудно, така че ще помните завинаги неговото създаване?

– Много дълго писах разказа “Единак”. Няколко месеца. Тъкмо този разказ бе отбелязан като много добър в Годишния преглед на прозата в Бургас от проф. Симеон Янев. Случилото се с героя е проследено от момчешката му до зрялата възраст, сравнена с връстник. Двата разминаващи се житейски пътя показват смисленото и безсмисленото човешко съществуване. Разсъждаващият за живота герой трябва да разреши дилемата за състраданието към незаслужаващия това. Ето ключа към това: “Струва ли си човек да се трови с омраза?! Злото може да бъде възмездено. Доброто също наказва. Много по-паметно!”

– Разкажете ни за творческия си процес. Направо на компютъра ли набирате текста, или първо си водите бележки, когато ви е хрумнала мисъл – на листчета, в бележник. Имате ли си ритуали, когато пишете, любимо време от денонощието, тишина, любима музика – малките фетиши на големия писател...

– Глупаво е да се мисли, че компютърът едва ли не ти написва текста. Помня времето, когато пишехме на машина, слагахме по два листа на валяка, за да не се износи, днес тези някогашни неудобства са отживелица. Написването е финализиране на нещо дълго обмисляно и чак тогава отпечатвано. Пиша само и единствено в ранните часове на деня. Тъмно е навън, тихо е у дома и сюжетът спокойно властва в съзнанието ми, без нервността на напрегнатия и властен живот.

– Когато пишете, съобразявате ли се с читателите, с отзивите, с желанията им, или се доверявате само на фантазията си и на това, което ви е на душата?

– Съпругата ми е пишещ човек, автор на много публикации и на две книги. Тя е първият ми критик. Когато чуя от нея израза “не става”, разбирам, че съм си въобразявал за написаното. По-добре да преглътна неуспеха, отколкото да се заинатя и да продължа да тъпча на място.

– Изкушава ли ви идеята някой ваш разказ да бъде филмиран?

– Не би било лошо. Имах шанса да дам книгата си на режисьора Георги Дюлгеров и това лято се надявам да чуя мнението му. Като дългогодишен учител съм разочарован от обществената нагласа към учителя. Бих бил удовлетворен тази фалшива представа да бъде изтрита и към него да се появи ново отношение. Говоря за разказ, който може на екран да преобърне тази представа.

– Направете подарък на читателите на в. “Компас” – разказ или откъс например.

– Ще ви предложа един съвсем нов разказ – You are the one’, who is supposed to be – “Ти си този, който трябва”:

---------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------