Георги Господинов

Георги Господинов Георгиев е роден на 7 януари 1968 г. в Ямбол. Завършва българска филология в Софийския университет, по-късно става доктор по Нова българска литература към Института за литература при Българска академия на науките с дисертация на тема “Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век” (издадена от “Просвета”, 2005) и работи като литературовед в Института по литература при БАН от 1995 г. От 1998 до 2000 г. е хоноруван преподавател в Нов български университет по писане на есе (1998), а по-късно по съвременна българска литература (1999 – 2000).[9]

Редактор е в “Литературен вестник”, седмичен колумнист е на вестник “Дневник” и редактор за България на излизалото в Оксфорд литературно списание “Orient Express”.

Творчеството му е разностранно. Поетични книги: “Лапидариум” (1992), “Българска христоматия” (1995), “Черешата на един народ” (1996), “Писма до Гаустин” (2003), “Балади и разпади” (2007), “Там, където не сме” (2016); съставител на “Българска антология: Нашата поезия от Герова насам” (1998). Белетристични книги: “Естествен роман” (1999), “И други истории” (2001), “D.J.” (пиеса, 2004), “О, Хенри: 3 коледни истории с илюстрации” (2007), “Вечната муха” (2010), “Физика на тъгата” (2011), “Невидимите кризи” (2012), “И всичко стана луна” (2013), “Всичките наши тела” (2018), “Времеубежище” (2020). Научни изследвания: “Поезия и медия. Кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век” (докторска дисертация, 2005), “Аз живях социализма” (сборник със спомени, съставител, 2006).

Носител на наградите: “Южна пролет” (1993), “Иван Николов” (1997, 2004), “Рашко Сугарев” (1998), “Развитие” (1998), “Икар” (2004), “Аполон Токсофорс” (2005), “Аскеер” (2010), “Дъбът на Пенчо” (2010), “Христо Г. Данов” (2012), “Български роман на годината” (2013), “Вазова награда” (2014), “Стоян Михайловски” (2015), “Ян Михалски” (2016), Световната награда “Букър” (2023).

През май 2016 г. е удостоен с орден “Св. св. Кирил и Методий” – първа степен.