Педагогиката от края на XIX и началото на XX век (Реформаторска педагогика)

В педагогическата наука всеки етап от развитието на човечеството допринася за обогатяването и и за по-нататъшното и развитие. Един от етапите, повлиял значително върху съвременната педагогическа мисъл и практика, обхваща времето от края на XIX и началото на XX в. В историко-педагогически аспект периодът между 1890 г. и 1933 г. се определя от различните автори като Реформаторска или Реформена педагогика (Reformpädagogik, Progressive education, New education). Обособяването му като отделен етап в историята на педагогиката е пряко следствие от цялостното развитие на педагогическата наука и е естествен резултат от историческата действителност и появилата се необходимост от формирането на “нов” тип личност.

Интересът към разглеждания период не е случаен и е обусловен от няколко факта, свързани с неоспоримото значение на идеите и практиките от недалечното минало за развитието на някои от съвременните образователни модели. Преди всичко това е период на синтез на цялото педагогическо богатство от миналото и извеждане на прогресивни идеи от практиките и творбите на предходниците. Появата на алтернативните, или реформени по дух, идеи и модели се дължи на актуалните образователни и житейски потребности, в резултат от което се предлагат иновативни модели, съобразени с изискванията на “новото” време. Тук трябва да се отбележи, че в педагогическата наука се приема, че периодът, наречен Реформаторска педагогика, все още продължава, защото идеите и се реализират чрез някои от съвременните образователни модели и алтернативните практики, а също така и чрез развитието на различни асоциации, сдружения и организации за продължаващо, неформално и иновативно образование, често носещи и имената на педагози и реформатори от недалечното минало и застъпващи техните принципи. В международен план могат да се посочат Montessori Association Internationale, Freunde der Erziehungskunst Rudolf Steiners e.V., Die Internate Vereinigung и много други, които намират последователи и в България, като напр. Институт Монтесори България, Антропософско общество България и др.

Изследователският интерес към периода от края на XIX и началото на XX в. е продължителен и е обусловен както от многообразието на идеи и практики, така и от необходимостта от по-цялостно запознаване с отделните модели и по-детайлно проучване на техните рецепции в национален контекст, тъй като приложението на чуждестранния опит задължително преминава през синхронизация с националните особености и специфики на всяка страна. Интересен факт е, че идеите на Реформаторската педагогика намират отражение в България паралелно с възникването и развитието им в чужбина.

Днес широка популярност в публичното пространство придобиват отделни автори, но много от реформаторите, дàли своя принос за иновативните търсения, остават забравени или не са достатъчно добре познати.

Целта на настоящото изследване е да се представят и анализират основните реформени идеи и практики, характерни за края на XIX и началото на XX в., като се акцентира върху някои аспекти на техните рецепции в България, както и да се проследят част от съвременните им проекции в българската образователна действителност.

Основните задачи, които са поставени по време на изследователското търсене, са:

1. извеждане на същността и спецификата на Реформаторската педагогика като явление в историята на педагогиката;

2. анализ на основните реформени идеи, направления и педагогически практики, развивали се в период от приблизително половин столетие, и техните рецепции в България;

3. проследяване на ориентацията към националното възпитание във връзка с насоките на държавната политика;

4. извеждане на основните идеи и практики, които намират приложение в българското училище;

5. очертаване на съвременните проекции на Реформаторската педагогика.

Методиката и организацията на изследването се определят от спецификата на проблема. Основен метод на изследване е историко-педагогическият анализ, който спомага да се установят и изяснят историческите измерения и развитието на разглежданите въпроси. Наред с това в работата са използвани и хроникьорски методи, проучване на архивни материали, логически методи за синтез, анализ, обобщения, сравнения и класификация, чиято цел е да се представят динамиката в развитието и основните характеристики на идеите, практиките и етапите в Реформаторската педагогика, проявите им в България.

Образователната политика на Европейския съюз през последните години е свързана с непрекъснати промени и реформи на учебни планове и програми, както и с организация на цялостния образователен процес в контекста на някои основни стратегически документи (напр. Лисабонската стратегия (2000), а след 2010 г. – стратегията “Европа 2020”). Тези процеси пряко засягат и България. Акцентирането върху развитие на иновативни училища в страната, търсенето на пътища за повишаване на качеството на обучение, интеграция и приобщаване на децата към образователната среда, подготовката им “за живота чрез живота” кореспондират с идеите от разцвета на Реформаторската педагогика, което мотивира повишения интерес към тях и стремежа за включването им в съвременния образователен процес.

Познаването на миналото и търсенето на отговори на въпросите какво се случва в България с идеите на Реформаторската педагогика, кои от тях намират приложение у нас, защо успяват да се внедрят някои от практиките, а други не намират основа за развитие, как възприемат българските педагози идеите на своите колеги в чужбина – всичко това може да подпомогне съвременните търсения в образователната политика и да предотврати допускането на грешките, които вече са регистрирани и преодолени в някои от предишните етапи от развитието на педагогическата наука.

Авторът

-----------------