Само ти
Очите ти гледат ме с радост...
Запълват мойта тъга...
Заклех се силна да бъда,
но крехка е мойта душа...
Като странник из пътя вървя си...
Като кораб изгубен се нося в морето...
Без платна останах...
бурята отнесе ги незнайно къде!
Рани отварят врати –
с болка душата докосват
Ръцете ти носят ме в рая...
Дишам от въздуха чист...
А когато съм далече от тебе
светлината в зениците твои не виждам...
Студено е...
мрачно е...
в мене
Гарвани ровят в мойте очи.
Разкъсват ме...
Страдам...
Боли ме...
любов моя...
моя сладка рана,
Давя се, ела и ме спаси...
Не ме оставяй да потъна сама
без нашите мечти...
Мечтите са за двама –
за мен и теб,
за нашата любов...
А от... мен единствено остана
по една сълза
в очите да блести...
Раните с усмивка да превързвам
и да чакам да дойдеш ти...
Обичам те!