Розови облаци

Пенка Стаматова е непознат бургаски автор. “Розови облаци” е първата й книга. Съдържа къси разкази. И тъй като творчеството говори най-добре за автора, вместо анотация ви предлагаме разказа, дал името си на книгата. Приятно четене.

---------------

РОЗОВИ ОБЛАЦИ

На баба

Сутринта бабата тръгна с два розови облака в ръцете си. С два розови облака и един син чадър. Мислеше днес да продава цветя - два облака от розов зюмбюл – едър и хубав. Тя много обичаше цветятя, особено зюмбюлите. Те ухаеха на пролет, на младост, на щастие.

Докато късаше стръковете един по един, бабата си спомняше. Бавно изплуваха дните от нейната младост, от щастливите години, когато не беше така самотна. Но това беше толкова отдавна, че тя вече не беше сигурна дали е имало такова време. Нямаше и кого да пита. Беше останала сама с цветята и спомените си.

Днес щеше да продава част от живота си, най-хубавата – розовия зюмбюл. Този, който ухаеше на пролет, на младост и на щастие.

...Бабата тръгна. Вървеше с два розови облака в ръцете си и един син чадър. Навън валеше, но това не беше просто дъжд. Това бяха много, много сълзи, които падаха бавно и нямаха свършване, защото мъката беше голяма – колкото един безкраен, труден живот.

Бабата застана на същото място - там, където продаваше всеки път, но днес цветята не вървяха. Просто на никой не му трябваше живота на една старица. Ето защо, когато едно момиче поиска три стръка зюмбюл, бабата се усмихна. Помисли си, че то винаги ще бъде желано, усмихнато и красиво, защото без да знае, всъщност бе купило три стръка щастие. Три стръка пролет и младост.

Не се излъга...

Това бе последното нещо, което бабата си помисли. След това видя пред очите си светлина, силна и розова.

...На улицата лежеше една старица. До нея се търкаляха два розови облака и един син чадър. Малко по-късно двата розови облака се разпръснаха, подгонени от разстроения вятър и политнаха нагоре. Небето се проясни и престана да плаче. Хората започнаха да се оглеждат, невярвайки на очите си.

Небето беше розово!

Да, да, едно хубаво розово небе! Толкова приказно, че никой не можеше да откъсне поглед от него.

Изведнъж всички ахнаха. Два големи облака от розов зюмбюл носеха една старица. Изведнъж тя хвърли от горе нещо синьо, като чадър. Той падна точно в ръцете на едно момиче, което носеше три стръка щастие.

---------------