Аз

Аз

Любовта ми даде своите криле
            и ме остави да летя
                        и да обичам...
Превързах своето сърце...
            сега вървя към теб...
            дори не вярвах на очите си...

Плаках като мъничко дете...
От спомените жалки
            не можех аз да дишам...
С усмивка замених своето лице...
Аз живея...
            аз дишам...

Намерих място за миналото сиво...
            поставих го в кубче лед...
Щастлива, че мога да обичам...
Дойде и моя ред...

Животът е пред нас...
            ние с теб безумно се обичаме...
щом си тук и любовта е с нас...
            всичко друго нека е изгубено...

Любовта ми даде и мъничко покой...
Спрях се уморих се...
            в ада да се скитам...
Рая е бил напред...
            а аз все назад поглеждах,
нямах сила дори да се затичам...