Влакове

Влакове

Щастието не може да скрие
тъгата в очите ми, която е моя спътник.
Тя познава душата ми –
калейдоскоп от безброй образи.

Черните влакове отнесоха блясъка
на стъкълцата, върху които е нарисуван животът –
от детството до разделите,
хората, които те искаха
и винаги благодариха за обичта.

Сълзите от детството и сега
препълват очите с онази тъга,
видима само за онези, които
успяват да проникнат в душата ми.

Влакове черни и скърцащи,
ръце протегнати,
когато остават празни, боли,
докато те заминават в далечината
и отнасят любимите.

За теб остава немият плач,
заседнал в гърлото.
И пищяща мътилка, която
прокарва черна бразда в живота.

--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------