Страх

Страх

Разрушаваме стени,
          създадени от мен и теб.
Връщаме миналото...
                              спомени
Душите ровят се една в друга.
Празни фрази театъра е празен...
само погледи надничат
          и слагат сол в раните...
Имаме време
          колкото да си кажем... как си.

Бързаме от деня се крием...
Бягаме, а вече сме подминати...
Няма как да се докоснем,
           времето е далеч от мислите...

Жадно прехапваме устни
и чакаме
нови изречения...
кой да ни помогне...
нямаме приятели...

Всеки от нас отрекъл се е...
падаме и ставаме...
Кажи къде да ходим...
лутаме се в хаоса...
Има гратис билети...
 питам свършиха...

Началото е краят на интелигентните...
Не ме разигравай, закуси отрано...
Моето вдъхновение е моето желание...
Все искаме нещо по-така...
трябва да е по-горещо,
          за да продължа...

Не затваряй сините очи...
погледни ме и покажи...
че усещаш и не си се вледенил...
няма спомен...
всичко си ми простил...

Пиша текста...
рими няма...
как да го направя...
следвам стъпките и бъркам,
 свършвам и пак продължавам...
Краят идва, но с теб пак продължавам...

Завист и ехидни усмивки...
рамо до рамо...
скрий се, сиво е навън...
Как да се усмихна...
когато е пусто пак навън...
И дори да искаш няма как...
сивото нахлуло е пак във мен...
Страдаммммм...