Отмъщението

1.

Колкото и да се мъча да забравя за случилото се, винаги, когато поглеждам към някой скалист бряг, си спомням за онзи злополучен ден.

2.

Малкото ни делфинче беше станало вече на 5 месеца, но все още сучеше и беше много злоядо. Хранеше се само с октоподи, калмари и сепии, които ловяхме в крайбрежните скалисти пукнатини или на дъното. С майка му бяхме твърдо решили да го отбием, за да започне самостоятелен живот. Отделихме от стадото и се отправихме към близките скали, където щяхме да го оставим само да си търси храна. Знаехме, че ще му бъде много трудно да улови някой октопод, калмар или сепия, защото те се криеха дълбоко в пукнатините на скалите или се бяха заровили дълбоко в пясъка на дъното, но трябваше да опитаме. След като майка му спря да го кърми, трябваше да се задоволи с по-лесно достъпната храна – пасажите от скумрия, които в момента преминаваха. Когато наближихме брега, забелязах на върха на отвесната скала мъж и жена с бебе.

3.

Диас гледаше с умиление как жена му кърми петмесечното им момченце и мечтаеше, когато порасне синът му, да го научи да се гмурка в морето и да тренира, като него подводен риболов. Беше чел някъде, че нинджите започват да учат децата си да плуват още преди да са проходили. Сподели това с жена си и тя се съгласи да влязат в морето и да опитат. Трябваше само да намерят път, защото бяха обградени от отвесни скали. Полутаха се малко и откриха издълбани каменни стълби в криволичещ проход, колкото да премине един човек надолу към морето. Без да се замисли, Диас тръгна, а след него и жена му, прегърнала рожбата си.

4.

Изнемощял, с последни сили, октоподът бавно се придвижваше по отвесните подводни скали и търсеше пукнатината, в която преди три месеца се бяха любили до премала с половинката си. Питаше се, защо толкова несправедливо е устроен светът...

Един месец, след като снесе яйцата им и всеотдайно, без да се храни, забравила за себе си, женската му се грижи да се излюпят, движейки водата около тях, за да им осигурява постоянен приток на кислород. Когато първите октоподчета започнаха да излизат на бял свят, внезапно се появиха най-големите им врагове – делфините. Бяха три – баща и майка с малкото си. Никога нямаше да ги забрави. Много добре беше запомнил лицата им, особено това на отрочето им... Октоподите нямаха достатъчно време да се скрият в близката пукнатина, затова той използва едно от защитните си оръжия, като изхвърли срещу тях черното си мастило на облак, за да ги заблуди, а през това време да избягат. Успя. В първия миг делфините се стъписаха и бяха като зашеметени. Това беше достатъчно да помогне на половинката си и ново излюпените им рожби да се скрият в близката пукнатина, а той самоотвержено да заплува надолу, за да отклони врага и да се скрие на друго място. Делфините го последваха, но той отново хвърли към тях облак от черното си мастило и използва другия си начин за защита. Откъсна едно от пипалата си и то заплува, като змиорка надолу, а той се скри в близката пукнатина. Делфините се втурнаха подир „пипалото“, но много бързо осъзнаха грешката си и веднага се върнаха, там където се беше скрил, но не можеха вече нищо да му направят. Пукнатината беше много тясна и не го достигаха, Октоподът отново хвърли облака си от черно мастило и те се отказаха, като завъртяха опашките си нагоре. Той се зарадва, че са се спасили, но ужас го обзе, когато видя да се насочват към мястото, където се криеха женската му с децата им.

5.

Знаеше, че от едномесечното и бдене над яйцата им, без да се храни, няма сили да се защитава от тях. Единственото, което можеше да я спаси с малките им, беше да не могат да достигнат до тях, скрити в пукнатината. И така щеше да бъде...

Мъжкият октопод се зарадва, но не разбираше защо и трите делфина сновяха още около дупката с най-скъпите му същества. Видя как малкото им остана само срещу отвора, а майката и бащата се доближават отгоре, откъм прореза на скалата и раздвижват водата. Разбра какво се опитват да направят. Да изтласкат водата от пукнатината, а с нея и жертвите си навън, където ги чакаше гибелта им. С мъка гледаше как едно по едно децата му излитаха навън и малкото делфинче ги гълта. Когато и последното октоподче изскочи, двата делфина се опитаха да изтласкат и майката от дупката, но не успяха и след няколко опита се отказаха. Удариха опашките си в знак на победа и се отдалечиха...

Октоподът беше изпаднал в шок и не можеше да повярва за случилото се. Искаше му се да е кошмарен сън, от който се събужда и затова излезе от укритието си и се приближи към дупката, където беше женската. Когато влезе вътре, едва не припадна при вида на изпадналата в предсмъртна агония майка. В очите и се четеше голяма, непреодолима мъка от загубата. Доближи се до нея и и обеща да отмъсти...

И сега, когато търсеше пукнатината, в която се бяха любили до премала с нея и от любовта им се бяха излюпили октоподчетата им, разбра, че няма да може да изпълни обещанието си, защото силите го напускаха. Спомняше си, че мястото беше на метър от скалиста площадка, където бе виждал двукраки същества, които понякога плуваха в морето и бяха много опасни. Скоро я откри и с последни сили се вмъкна вътре...

(Нямаше как да знае, че мъжките октоподи живеят най-много четири месеца след чифтосването си с женската, а тя умира малко след като се излюпят яйцата и, понеже се грижи за тях без да се храни.)

6.

Делфинът се учуди, че тримата – бащата, майката и детето бяха изчезнали от върха на скалата. Когато стигнаха до мястото, оставиха малкото си делфинче да ловува, а те да го гледат и да му се радват...

7.

След няколко завъртулки в прохода надолу, Диас, жена му и бебето им се озоваха на равна скалиста площадка, която беше кажи речи на нивото на морето. Мъжът се зарадва се, че оттук могат да влязат във водата и да научат сина си да плува, още преди да е проходил. Без да се бавят, се съблякоха и влязоха в морето. Придържаха бебето си над водата и от време навреме го оставяха само. Само след няколко опита, то се придвижваше самостоятелно, шляпайки с ръце и крака...

8.

Октоподът усети, че има раздвижване на водата и погледна от пукнатината навън. Учудването му беше голямо, когато видя три от двукраките същества – бащата и майката с бебето си да плуват точно пред него, а на няколко метра от тях едно делфинче. Веднага го позна. Това беше убиецът на неговите рожби. Замисли се как да използва последните си останали сили, за да изпълни обещанието пред любимата си, за да отмъсти. Знаеше, че делфините обичат и уважават много двукраките същества и им помагат, дори и с риск на живота си, и реши да му изиграе един зловещ номер.

9.

Диас и жена му не можеха да повярват, че момченцето им се научи да плува и страшно много се радваха, но с ужас видяха как няколко пипала на октопод го обгърнаха и завлякоха надолу под водата...

10.

Малкото делфинче веднага забеляза, че октоподът беше хванал в смъртоносна хватка бебето и го влачи надолу, за да го удави. Не се поколеба и веднага му се притече на помощ. Нямаше време да напада първо октопода, за да го убие и спаси детето. Страхуваше се то да не се удави и затова направо с пипалата на октопода го захвана и изтласка нагоре към повърхността. Осмокракото животно това и чакаше. Пусна бебето, което бързо изплува над водата и обхвана делфинчето, като запуши с тялото си ноздрата му, през която дишаше и пусна през нея отровата си от черно мастило...

11.

„Колкото и да се мъча да забравя за случилото се, винаги, когато поглеждам към някой скалист бряг, си спомням за онзи злополучен ден“ – си мислеше старият делфин и тежко въздъхна...

----------------
Разказът е публикуван в „За морето“ (сборник разкази), издание по инициатива на Литературен клуб „Фар“ при Народно читалище „Фар – 1946“, Бургас. Съставители: Ваньо Вълчев и Динко Динков.
----------------