В омагьосан кръг черен

* * *

В омагьосан кръг черен
търсих верни следи –
и съм вземал фенерите
за изгряли звезди.

Как е тъжно, печално
да ласкаеш човек,
а пък тайно да палиш
за живота му свещ.

За Мефисто бе нужно
да си спомня тогаз,
че с усмивка си служат
еднакво приятел и враг.

Благосклонен е вятърът.
Благосклонна си ти,
дето с вяра в сърцата ни
с чистота осени.

Утешен съм и викам
с глас вдъхновен:
– Загасете фенерите
в моя път озвезден!