Есенни мотиви
1.
Една разсъдливост наоколо – колкото може,
една загриженост – пълна с благородство.
Всичко, затворило се в есенната самота
е в период на съзряване,
което напомня за величие.
А след това по зелените води на реките златните листа
пътуват спокойно
– като лодки с опънати платна –
към вечността.
2.
Няма място за тревоги
затова, че
ще останат без плодове клоните,
затова че
ще изчезнат временно цветовете,
затова че
ще изтрие вятърът стъпките по пясъка.
Животът пак ще диша
с още по-голяма свежест и надежда
в пъпките на клоните,
в семената под земята,
както любовта в сърцето,
която прокарва филизи и през тъгата.