Вечерен връх
На Константинос Марицас
Внезапно пътят
се превърна на пътека.
А тънката пътека
се разплете на следи.
Гората се разпръсна на дървета.
И планината
се разпадна на звезди...
Така
голямото изкачване
завърши.
Ти си на върха.
Но няма смисъл
да ликуваш дълго...
А спомни си онзи
мъдър глас отново:
“... Достигнеш ли върха,
всички посоки
водят
единствено
надолу.”
----------