Милост за живота
Изстискан от безжалостния вирус,
животът се препъва
насред път.
Животът сякаш вече репетира
спектакъла на Страшния си съд.
Преди съвсем да го натири с бомби,
днес драматургът
спретнал е комплот
с невидим килър –
за да му напомни,
че няма утре
за такъв живот.
Щом хапеш злостно –
как да срещнеш ласка?
Щом лазиш в тиня –
как да спастриш чест?
И скрил сърдитото лице под маска,
ръмжи той
като гътнато зверче...
А с болния живот
горчив екип са
планетата,
родината,
кръвта.
Аз бих приел дори и свойта липса,
но тяхната –
за нищо на света!
Дано над тях смили се режисьорът
и кресне към живота оздравял:
да меси хора
от спасени хора!...
... Наместо да ги месят
пак от кал.