Обсесия

Искам да видя неща, които никой друг не е виждал.

Обсесия е.

Птиците над мен. Ято. Едната лети по-бавно. Виждам проблем. Изостава все повече.

Мъничко бяло перце пада в краката ми. Навеждам се и го вдигам. Животът на птицата още го топли. Още няколко мига ще пази спомена за небето.

Докосвам свободата му и го оставям на вятъра.

Вдигам поглед нагоре.

Птицата все повече изостава. Крилете й се движат все по-отчаяно. Перце след перце се откъсва от себе си. Замах след замах предава свободата си.

Около мен всички бързат.

Никой не поглежда нагоре. Никой не се интересува от смъртта. Освен ако не е неговата собствена.

Мен ме запленява.

* * *

Обсесия е.

Смъртта. Страхът от нея. Всички начини, по които може да се случи. Цялата символика, които носи в себе си.

Смъртта е двигателят ни за съществуване. Смъртта е силата, която ни тласка напред. Смъртта е единствената константа.

Обичам да наблюдавам нещата, които никой не забелязва.

Все още топлото, бяло телце на птицата тупна няколко крачки пред мен.

Как може да има хора, които не вярват в съществуването на душата...

Виждали ли сте мъртва птица?

Дори при нея личи. Изглежда като кукла. Като играчка. Никой не забелязва... защото кой ненормалник би търсил душата в мъртвата птица, нали?

Но е факт, че я няма.

Липсата на живот винаги личи.

Празнотата в очите.

Обездвижването на енергията, която съществото излъчва. Пълната липса на усещане...

Обичам да забелязвам това, на което никой не обръща внимание.

За пореден път вдигнах глава.

Всички движещи се около мен човешки силуети бяха мъртви.

Смъртта не може да бъде имитирана.

Дори и малката надежда за живот винаги се забелязва.

Гледах мъртвата птица и мъртвите хора.

Гледах, усещах, разбирах...

Обичам да забелязвам незабележимото. Да търся смисъл в безсмисленото. Да виждам невидимото. Да усещам нереалното.

* * *

Обичам... Обсесия е.

Обичам всичко и всички.

Обичам света, вселената и всеки атом, който я съставя.

Обичам живота и смъртта.

Обичам любовта и омразата.

Обичам хората, които знаят, че са едно и също.

Мразя само едно.

Да се огледам около себе си и всички да са мъртви.

* * *

Птицата изстина и се смали пред очите ми.

Стана една душа по-лека.

Като хората, които я подминаваха без да я забележат. Някаква котка се появи и отнесе телцето й.

Сбогувах се.

Малки бели пухчета ме преследваха през целия ден.

И тя се сбогува.

Тъжно е, че нямаше други живи, които да оценят смъртта й.

---------------
Таня Шомова, “Обсесия”, изд. “Либра Скорп”, 2021.
----------------