Език мой
Изваяни от вековете гласове и думи –
вкаменелости горещи от паметта ни родова,
пулсират, парят като сърце на длан.
Извор, жива вода,
пробила път
на вековете през канарите високи.
Пълноводна, бистра река
благоговейно нагазвам
в ласкавото ти ухание.
Иманяр сякаш, ловец на бисери,
все по-дълбоко се спускам.
Омаяно, смутено бие сърцето до спукване.