Краснопис
Да бъда слаб не ми се иска
и пренареждам без охота
под сянката на обелиска
остатъците от живота.
Не ме е срам да препродавам
надеждици неослепени,
а после да преодолявам
непредсказуеми промени.
Такъв ли съм, или така е
предначертано от съдбата?
Убиецът ще се покае
пред бездната на свободата.
Палачите ще се разплачат
под скелета на ешафода.
Неспирно ще кове ковачът
меч с неръждаема природа.
В такова бъдеще живея
и миналото не е мило,
но страх ме е, че не умея
да пиша с кърваво мастило.