В акварелната гама на проницанието...

С хода на общественото развитие напред и нагоре, във всички сфери на мисълта, свой полет бележи и духовността. Нейният адепт и демиург – човекът, отдавна не се ограничава с простото наблюдение на ставащото по света; с политическите, социалните и емоционалните параметри в хоризонта на времето. А ги съпоставя и надгражда чрез интелектуалния хоризонт на мислещата материя, приел в лоното си целия свят. И чрез философски анализ на магическата реалност в същността на личността предрича ориста на цялото човечество. Тук, у нас и за цялата планета. Такава, каквато ни е дарил Създателят и такава, каквато я моделират неизброими поколения в греховния си полет да бъдат по-велики от него. Надничащи в космическата неизбродност и успокоително загърбващи законите на тленността, които приключват своята битност в неумолимия финал “от пръст си – и на пръст ще станеш.” Докога? Отговор може да даде единствено безсмъртието, към което не сме удостоени да принадлежим...

Към тези и други размисли ме навежда новата стихосбирка на Боян Ангелов “Ако изобщо има бряг” – изд. Богианна, 2021 г., съградена от взаимно допълващите се части “Белезници”, “Роса” и “Щерна”. И тук авторът отново остава верен на себе си да извежда от импресията на житейското наблюдение всевечни морални норми на съществуване. Съпътстващи тълпите от първите библейски зори на прозрението и досега, че са благословени с ясна мисия – да обичат ближния; да раждат история с цветно настояще и хармонично бъдеще, основани върху поуките от минали греховни дела. Да прокарват зрима граница между доброто и злото и никога да не я заличават в мъгли, неясни догми и евтини фетиши. Като не на последно място сам точно да отмерваш щастието и скръбта върху везната на отредените ти дни така, че да извоюваш равновесния мир в себе си. Да го изстрадаш мълком върху кръста на делничния хаос и вече извисен над сивотата му, да откриеш смисъла на собственото си “аз”. Как?

И звездата, и кръстът
са еднакви дилеми.
С тях измерва се ръстът
на сегашното време.
Долината сънува,
че е връх... Върховете
на небе се преструват.
Опознал съм и двете
вероятни причини
за безбройните смърти...

Черен кръст, покажи ни,
че си светъл отвътре!
“Ръст”

Почти всички творби в новата книга на Боян са обагрени в изповедност, а екзистенциалният им контекст е вплетен в модела на себевглеждане. Понякога – чрез мотивите на солипсизма, често – в плоскостта на рационалната алегория. Емоционалното внушение, в гамата между минорен размисъл и пролетния повей на оптимизма, убедително привлича своя адресат – читателя. Лирическият герой е мисловен, по своему борбен, представен ни чрез многопластов тематичен размисъл и различни, понякога противостоящи си чувства. Изтъкан от плът и кръв, той едновременно е и защитен от духовна броня срещу атавистичните подтици на себичността, пошлостта, егоизма, ненавистта към ближния, сребролюбието. Като истински апостол на прозрението води последователите си през трънливия път на познанията към истински стойностни неща: борбеното смирение, съзерцателния градеж на общото сред човеците посредством осъзнатата воля на всеки от тях, радостта от смислените дела и чрез нея – към тихо вътрешно доволство. Той е сложно формиран от потребностите на съвремието си, осъзнал специфичното в индивида и завещал го пред олтара на общата кауза. В която дълбоко е кодиран истинският, специфичният, вечно търсеният смисъл за присъствието ни на Земята: проекция от вселенския разум, впил обаче нозе в грубите й живителни недра. Ще добавя още, че психологическият му портрет силно напомня на еретична икона – с поглед, впит в небесните недра и с устни, жадно пиещи радостите на времето. Неговото съзнание е безкраен летопис още от зората на човешкото пробуждане, чиито край ще допише само вечността. С книгите си Боян Ангелов отдавна е равноправен гражданин на света и посланията му са актуални за всяка далечна негова точка така, както самата същност на поезията е неподвластна на граници, часови диапазони и езикови бариери. Но...

Но и всяка стойностна поезия, като всяко човешко дело, има своето начало и то започва от родовите й корени. Както и в другите си книги и тук Боян включва редица творби, пряко адресирани до историческото ни минало и българския патриотичен пиедестал: “Павел Бобеков”, “Бенковски”, “Гина Кунчева”, “Нешо Бончев”, “Райна Княгиня”, “Шипка”, “Богдан Овесянин”, “Героят”, “Твоята България”... Тези творби също трябва да се познават, защото сме свидетели на хаос, в който понятията за родина и държава са лишени от знак за равенство. В учебниците, все по-пестеливо, се поднасят фактите от над 13 века желязното ни, борбено съществуване, а имащите власт свеждат чела пред чуждестранни чучела. Виждаме как разни “писатели” са превъзнасяни от съмнителни фондации, на чиито парични ясли въпросните писарушки са харизали немощното си дарование, Законът за българския език, все още в проект, години и години събира прах в канцелариите на Парламента. А цитираните стихотворения най-сетне трябва да се познават и защото:

Достойнството е късчето метал
в червената килия на сърцето.
Тополите, напрегнати от слух,
ще разберат защо е осияна
вселената на пролетния пух,
потънал в шепота на Луда Яна.
Градът, разлистил своя светлопис,
доказа правото си да посочи,
че е тъждествен пролетният лист
с нетленността на паметните плочи.
“Панагюрище”

Боян Ангелов е разностранно надарен поет, в таланта на който успешно се съчетават философският поглед към избраната тематика с реалистичния й постамент и интелектуално-емоционална реализация. С всяка следваща книга авторът надгражда себе си и създаденото от него до момента, сборникът “Ако изобщо има бряг” красноречиво доказва това твърдение. Българска по дух, лириката на Боян е общочовешка по смисъл и звучене; по важност и актуалност на посланията и по тяхната безспорна дълговечност. Убеден съм и знам, че и новата му книга ще предизвика неподправен интерес сред съвременните читатели. В тежки дни на апатия и безизходица те имат право на своята блестяща нравствена награда...

-------------