Сълза

Сълза

Понякога боли до лудост,
душата ти когато не разбират,
уж близки, ала всъщност чужди...
От тази болка страшно се умира!

Преди над мен да бъдеш съдник,
обувките ми трябва да обуеш
и с тях по моя път да тръгнеш.
Та чак накрая мъдро да ми дуднеш...

Когато паднеш с мойте стъпки
и с мойте рани после се изправиш,
сърцето ти, когато с кръпки,
трепти от обич, въпреки че страда...

Ела ми, съднико, тогава...
Сълзите ми под твоите клепачи
най-ценният урок остават
как болките си наши да изплачем!