Улични котки
Аз приближих, а котките се любеха.
Не бях ги забелязал отдалече,
замислен в нещо свое и кахърен –
така, разбира се, човек не вижда.
Аз приближих по дребничката улица,
един такъв съвсем събран,
съвсем разсеян,
аз приближих, а котките се любеха.
Тогава те застинаха и мъжкият
ме проследи със поглед сговорчиво.
Но женската не издържа,
изплъзна се,
потъна в храсталаците наоколо.
Отминах с равна стъпка, аз,
заплахата
за котешкото им въображение.
Отминах със привидно равна стъпка.
И все се спъвах във въпроса
какво, задало се срещу ни,
те изплаши.