Не тичай след изпуснатия влак

Не тичай след изпуснатия влак

Не тичай след изпуснатия влак
и не ругай, че времето не стига!
Не се гневи, че някой ти е дал
половината от туй, що ти се пада.

И не осъждай нечия постъпка,
всеки сам си носи своя кръст,
а стъпвай смело, като котка,
не брой заслугите си, има кой.

Не се увличай в сладките им думи,
понякога солени ще са те,
знам, твърде много си приличат,
ала не вярвай никога, недей!

Тя и солта е бяла, чиста като захар,
ала щом в раната попадне, щипе.
Не тичай след изпуснатия влак,
на следващия по-добре качи се!