Няма раздяла
Ей, аз съм! Не ме ли позна?
Бяхме близки допреди време.
А сега съм скитник, немил и недраг,
сам-самичък със своето бреме.
Та, минах за малко и ще вървя,
път ме чака далече от теб.
Да видя как си, да зърна очите ти,
още ли огньове вътре горят.
Още ли правиш онази муцунка,
на която дълго ли, дълго се смях?
Виж, няма значение!Дай ми усмивка!
Обещавам ти, всичко ще бъде наред.
Ти само ми вярвай както преди,
а аз ще остана твоето „вчера“.
Както е рекло на вълната морето:
– Само се успокой и ще бъда при теб!